За бизнескомуникацията – четивно, компетентно и полезно

За бизнескомуникацията –

четивно

компетентно и

полезно

или

за книгата на Соня Алексиева

„Бизнескомуникация”

Бизнес комуникация. Това е заглавието на книгата, написана от Соня Алексиева и публикувана от издателството на Нов български университет (НБУ). Това е едно от заглавията на българския пазар, които предизвикват интереса както на специалисти, така и на студенти; както на практици, така и на преподаватели. Жанрът може да се определи и като учебник, тъй като е структуриран по теми, които се изучават в програмата от студентите, а освен това накрая на всека от десетте теми има въпросник за самоконтрол или самооценка. Накрая авторът е поместила и примерни тестове, което е нов и модерен подход, който позволява на студентите да се запознаят предварително с формата на изпита.

Темите в книгата са структурирани, като  е използван подход от глобалното към конкретното, като е акцентирано на важни теми, а не е търсен подходът за максимално обхватно, но телеграфно представяне на теми, а това е едно от предимствата на книгата. Направен е успешен опит да се представи бизнескомуникацията в съвременните й измерия и съотнесена към глобaлното общеcтво.

Връзката фирмена култура – етика не е отмината от автора, което представя многоаспектно проблематиката, а не елементарно като в рецептурник. Отделено е внимание на въвеждане на терминологията от тази научна област, представен е процесът на общуване.

Интересни са главите, в които са представени писмената и устната бизнес комуникация.

Акцентирано е и на комуникацията и новите технологии, в това число и на етикета в мрежата (нетикет).

Соня Алексиева не е пропуснала и един широко представен аспект от деловото общуване, а именно – езика на тялото или т. нар. невербална комуникация.

Друга добре представена на книжния пазар у нас тема – преговорите – също е предвавено инстригуващо в книгата, като в книгата те са представени компактно и интересно.

Стилът е четивен, като същевременно знанията са представени систематизирано. За автора може да се каже, че съчетава много добри теоретични познания, преподавателски опит и сериозна практика като консултант в областта на връзките с обществеността, но тук показва и умения да представя актуална информация в систематизирана форма в областта на деловото общуване.

Соня Алексиева е доцент, преподавател е в департамент „Икономика и бизнес администрация“ на НБУ и в Международното висше бизнес училище в Ботевград; съвместява редица дейности, като едни от тях са претсаташе а Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) от 1995 г. и член на Управителния съвет на БХРА.

Списание, което можеш да препрочиташ и когато излезе новото издание

Това е сайт, на който може да откриете списанието http://www.foreignpolicy.com/

А на този http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=623481 – последния 23 брой на изданието в България. Солидно издание от типа на L’Europeo, с интересуваща се от различни въпроси интелигентна читателска публика. Списанието се отличава с много добре тематично подбрани статии; с четивен стил и понякога с провокативно поднесени гледни точки.

Интересно списание с преводни статии, но и с интересни публикации и на български автори. Темите, посветени на църквата, на Българската православна църква, на католицизма като религия и като институционализирана власт, информират, карат те да си задаваш въпроси по познатия медиен похват кое е правилно или вярно и кое – не. А отговорът всеки дава сам за себе си след прочита, често нееднократен.

Статията, представена и на корицата на този брой „Как Америка да продава идеите си по-добре“ с автори Брус У. Джентълсън и Стивън Уебър“, наистина провокира и дори да не си даваш еднозначни отговори, със сигурност се замисляш по въпроси, например като: „Кой може да доминира на подобен пазар? Първо, пазарите са места, където лидерите се нуждаят от последователи, а не обратното. Вероятните лидери не издават заповеди, те правят оферти. Накрая именно последователите решават чие лидерство е най-привлекателно в този момент. Пазарните лидери не разчитат много на тайни сделки или на сек­ретност, за да поддържат своите позиции – отношенията са твърде прозрачни, за да се предлагат различни оферти на различните последователи. Освен това пазарните лидери никога не се отпускат и не губят форма, защото знаят, че техните конкуренти ще бъдат неумолими.
Казано просто: на пазара на идеите ние предлагаме, те избират. Човек не побеждава на пазара, той се конкурира за пазарен дял. И този дял не е постоянен, освен ако не го направиш такъв.”