Модели на поведение и мислене, нови форми на преподаване или PR на МОН („Урок по родолюбие” по БНТ)

Която и част в заглавието да се избере, вероятно ще съдържа истина, ако се отнесе към предаването „Урок по родолюбие”, стартирало на 28 март 2009 в 16.55 по Канал 1 на БНТ.

Да, Любен Дилов – син показа как атрактивно и интерактивно може да се преподава, как се води диалог с ученици и как сложни неща се представят разбираемо, интересно и провокативно. Любен Дилов като възпитаник на 32 гимназия говори за антиконформизма, за това, че учениците имат право да отстояват себе си, но следва и да имат чувство за отговорност след последствия от действията им. Като в разказаното от него интересно и поучително, все едно някакъв вид притча: Когато си в килията и пробиеш стената с глава, идва сложният въпрос „Какво ще правя сега, в другата килия?”. Дилов постави въпроси за отношенията между преподаватели, ученици и общество.

Да, това е нова форма на преподаване и водещият Георги Стайков, който всъщност е този, който изготвя сценария, показва умения и да го изготвя, и да го реализира, и да показва едни нов модел на взаимоотношения учител – ученици.

Да, предаването, както се пише, е по инициатива на МОН по случай 100 години от обявяването на независимостта на България, а продуцент е „Дрийм тийм Прадакшънс”АД.

Както се казва „3 в 1”, институционален имидж на образователното ведомство, вдигане рейтинга на БНТ и търсене на партньорство с частния сектор. Ето един особен вид социални ползи при изготвяне на предаване, което да е посветено на формиране на ценности и е в името на значими каузи.

По проекта са планирани 12 предавания, всяко по 40 минути, а се очаква известни личности да представят в училищата, в които са учили, своите идеи; да влязат като преподаватели в тях, макар и в такъв формат.

Първото издание е обещаващо, а тези партньорство, ако дават такива резултати, наистина са нещо и ново, и приятно, и полезно.

Проекции на дебата Станишев – Борисов

Дебатът като нов формат в съвременната политическа и телевизионна история датира от началото на прехода, Желю Желев и Велко Вълканов в качеството им на кандидат-президенти първи участваха в диспут по телевизията. 19 години по-късно дебатът има традиции в предизборни кампании за избор на народни представители, президент и кметове.

На 24 март 2007 в предаването Референдум по БНТ двама лидери влязоха заедно с членове от екипите им в телевизионно студио, за да участват в директно излъчван дебат, като избегнаха единоборството.

Политическата игра доведе до такъв край, политическите щабове и експертите стигнаха до договореност с обществената телевизия и дебатът се състоя. Интересът бе подгряван в медийното пространство и именно чрез медиите се създаде фокус на внимание към това как индиректните словесни искри в медиите между министър-председателят на Република България и лидерът на БСП Сергей Станишев и кметът на столицата на Република България и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се трансформират в регулиран диалог в държавната телевизия.

Българите гледаха и слушаха в продължение на два часа позициите на участниците по икономическа криза, данъчна политика и борба с безработицата. Безспорно диалогът протече при спазване на добрия тон, или както сега е модно да се казва, „в атмосферата на феърплей”. Въпреки това политическото говорене доминираше над експертното, особено при двамата основни опоненти Станишев и Борисов. Министър Орешарски изпъкна като експерт.

Гледаемостта бе един от коментираните въпроси. Националната телевизия отчете добра гледаемост – от 700 до 800 хиляди, докато партия Атака констатира, че 2 милиона българи не са гледали дебата. Появяват се твърдения, че предпочитанията на зрителите при променена перцепция са в полза на забавното и много от зрителите са предпочели да гледат „Мюзик Айдъл” или „Господари на ефира”. Безспорно е обаче, че медии и политици, експерти и консултанти насочват вниманието си към търсене на нови и ефективни формати. Повлияването върху зрителите също бе тълкувано и бяха търсени точни или поне приемливи измерители.

След финала започнаха коментари от политолози, социолози, специалисти по комуникации, медийни експерти, политици. Не бяха малко и коментарите на зрители във форумите. В зависимост от следваната и отстоявана позиция – лична, институционална, конюнктурна – се представяха различни и често полярни мнения.

Всъщност дебатът Станишев – Борисов е една от репетициите за същинската предизборна борба. Както и показване и апробиране на нови или рафинирани предишни модели на поведение. Освен това изграждането и поддържането на репутацията на БНТ по повод юбилея й, както и вдигането на рейтинга й също са търсен ефект.

Дебатът е етап от пред-предизборна кампания, той е резултат на търсене на нови форми за привличане на интереса на зрителите към политиката или начин за задържане на вниманието към двама от големите играчи на политическата сцена. Вероятно могат да се дадат и повече определения. Сега обаче летвата е поставена (или вдигната?) и са налице критерии, които да се покриват, а и очакванията на граждани, политици и експерти са завишени.

Поредицата „Джобен наставник“ на сп. Мениджър

Полезни четива по комуникации и управление в нетрадиционна форма

Джобен наставник на първо четене звучи колкото тривиално, толкова и непретенциозно. Това обаче е само на пръв поглед. Защото когато закупиш някое от тях и го прочетеш, пътувайки, оценяваш удобството на малкия формат. Когато го четеш като професионалист, се замисляш, сравнявайки своите познания и опит с тези, представени в книгите. Когато се насочиш към самоподготовка или подготовка на обучения, оценяваш ползата от такова издание. При това поредицата не се издава по познатите преди схеми и системи от издателства, а е от списание Мениджър. Поредицата „Джобен наставник” проект, реализиран от сп. „Мениджър” и Harvard Business School Press.

Издаването започва през 2007 г. с четири заглавия, като от 2008 г. всеки месец се издава по едно заглавие, което е трайна практика вече втора година. Тематиката е широка, като всяко издание е посветено само на една тема, като информацията е написана четивно и същевременно систематизирано.

Читателят може да открие широка гама от теми. Серията „Джобен наставник“ предлага информация и варианти на отговори, които всеки си е задавал поне няколко пъти в професионалната си кариера. В издаванията се дават отговори на въпроси, казуси и на ежедневни, както и на сложни понякога ситуации. Книгите не изпадат до нивото на рецептурници, по-скоро са помощно средство, както за преподаване и самообучение, така и за самооценка, тъй като някои съдържат, тестове за самооценка на научените. А примерите също представляват интерес за нас в една динамично променяща се среда.

Ето някои от заглавията, които варират от актуалното „Как да се справим с кризата”, през провокативните „Управлявай шефа си”, „Как да уволняваме”, „Управлявай трудните взаимоотношения”, „Ефективният лидер”. Сред добрите и прагматични четива спадат и „Управление на екипи”, „Управление на проекти”, „Не се страхувайте, делегирайте”, „Как да пишем успешно в бизнеса”, „Как да провеждаме срещи”, „Коучинг”, „Управление на времето”, „Успешните презентации”, „Успешната обратна връзка”, „Как да създадем бизнес план”, „ Как да управляваме стреса”, „Как да управляваме собствената си кариера”, „Как да убеждаваме” и др.

Какво показват тези издания? Видно е, че са обхванати различни области: от управление на човешки ресурси през подбор на персонал до етапа на уволнението; през различни аспекти на управлението: времето, събрание, кореспонденция, до чисто психологическите аспекти в бизнес отношенията като взаимоотношения, стрес, тренинги / коучинги и други. Чисто академичните четива, учебниците, помагалата имат своето място в университетското обучение. Същевременно издателски и медийни групировки се ориентират към преводи и издаване на полезни издания и то не като еднократни прояви, а като проява на траен интерес. Това е една устойчива тенденция, насочена към формиране на трайни умения и знания на различни групи от обществото, за представяне на знанието като достъпно и като необходимо условие да бъдеш успешен в една динамична среда.

Солидните двумесечни списания

Foreign Policy, Human Capital, L’Europeo. Три солидни списания на българския медиен пазар, които имат постоянна (а и вероятно нарастваща) читателска аудитория и които покриват високи стандарти. Всяко от тях има своята специфика, брандовете им се разпознават и откриват както на щандовете и сергиите за вестници и списания, така и в интернет.

Human Capital, издание на Job.bg, има и своята версия на сайта humancapital.bg. Луксозно оформеното списание представя позиции и мнения на специалисти в области като Човешки ресурси, PR, мениджмънт и др., като всеки от тях е представен със снимка. Акцентира се на експертното им мнение и на това, че като професионалисти могат да бъдат представени визуално и персонално. Интересен момент в графичното оформяне на списанието и при създаване на концепцията и рубриките е насочването към сайта на списанието, където читателят вече като посетител в мрежата, може да гледа видео с тези, които са интервюирани или които са дали своето мнение по дадена тема. Това е добре приложен нов подход при създаване на медия. Преценено е, че хартиеният вариант вече не е единствен, а успоредно с представянето в електронен формат в интернет, се публикуват видеозаписи към отговорите на въпросите на журналистите. Тук вече има друг тип медия, която дава възможност да се види и чуе интервюирания, ако темата, по която говори, представлява интерес за читателя. Може да се каже, че е реализирано двукратно достигане до читателя, макар това да не е на 100 процента за всички материали. Възможно е посетителят на мрежата да прочете материалите в сайта и също да се насочи към видеозаписите. Това не е само въпрос на автентичност, нито на ненужно дублиране, а по-скоро преосмисляне на медиите и избягване на школските критерии за класифициране. Например в последния брой не само отговора на въпроса към Емил Абаджиев, съсобственик на „Денил“ (Denyl Fashion House), „Какво ви привлече към модния бизнес в годините на променяща се обществено-политическа и икономическа номенклатура? Имахте ли увереност тогава, че от това може да се печели в България?”, може да се види на видео, а това важи и за останалите материали.”, може да се гледа и слуша, това се отнася за всички важни материали и теми в броя.

Тематично обособените материали във всеки отделен брой в L’Europeo провокират да се върнеш отново към тях. Макар някои от броевете да не достигат нивото на другите, например на първия, излязъл на 15 април 2008, те формират един друг тип четене, което изисква задълбоченост при прочита и възприемане, селектиране на информация, понякога предварителни познания, за да се верифицира информация. Последният шести брой, посветен на скандалите, ги представя в една доста широка гама на проявления. Българските автори (Бойко Василев, Петър Волгин, Калина Андролова, Иво Христов) в него започват да се открояват като умеещи да създават такава журналистика, която да удовлетворява по-претенциозни вкусове.

Foreign Policy е създадено през 1970 година от Samuel Huntington и Warren Demian Manshel, а сега се издава от Slate Group, което е част от Washingtonpost. Публикува се на арабски, френски, японски, португалски, корейски, испански и на … български. Анализите, коментарите, прогнозите провокират читателя да отдели време, за да вникне в тях и да извлече полза за себе си, за бизнеса си, да свери часовника си с това какво се случва. Читателят може да го чете като добре оформено луксозно издание, но може и да го намери в сайта foreignpolicy.bg .