Едни предпочитат красивите слова, други кратките фрази и ясните послания. За някои ораторът трябва да говори кратко, но въздействащо. За други ораторът не бива да говори като в ежедневието.

Реторични методи за анализ или количествени измерители?

Изследователите прилагат различни методи при анализите. Например колко думи има в едно изречение или средно в изреченията в една реч на даден оратор. В това число и президентските речи. В речи на американски президенти.

Вижте какво точно е представено като резултати в публикация по тези теми.

Ето и примери. Публикацията от 25 януари 2012 г.  „My Message is Simple“: Obama’s SOTU Written at 8th Grade Level for Third Straight Year от  Eric Ostermeier,  в блога  Smasrt Politics, с подзаглавие „Political analysis by and beyond the numbers since 2006″ http://blog.lib.umn.edu/cspg/smartpolitics/2012/01/my_message_is_simple_obamas_so.php

Тази нелека, скучна, но полезна материя в научен план се преподава трудно. Ако обаче се използва презентация, ако презентирането и преподаването се запишат на видео и след това се чакат в сайт, заедно с допълнителна уеббазирана информация, може би ще е по-интересно, по-полезно и по-ефективно. Тази своеобразна академична виртуална комуникация все още прохожда в България. Споделянето на научна информация в условията на Уеб 2.0 при проявите на виртуална реторика сигурно ще си пробива път – в бъдеще.

University Writing Center

An Introduction to Writing (Good) Abstracts [Video]

http://writingcenter.tamu.edu/2010/how-to/research-documentation/an-introduction-to-writing-good-abstracts/

Иванка Мавродиева

Успешен презентатор е и мениджърът, когато има опит и талант.

Успешен презентатор е и ученик, който има талант, говори кратко, увлекателно, образно и е образец на уверен говорител. Като представя тема, която дори вече да не се представя като авангардна, е актуална.

Вижте линка

http://www.huffingtonpost.com/2011/11/15/thomas-suarez-ted-12-year-old_n_1095004.html

Това последно изречение от речта е и призив, и послание за единение на нацията.

Речта не попада в каноните на традиционното политическо говорене, което познаваме в България. Речта не е патетичното политическо ораторство, което познаваме от началото на прехода. Речта е умерена, балансирана, ако се имат предвид лексиката и реторичните фигури. Всъщност няма изобилие на реторични похвати; фигуративният витиеват език не е присъщ на оратора. След израза „Ето как виждам България през 2020 година”, следват изречения, които синтезирано представят неговата визия за развитието на България. Чрез анафората и повторението десет пъти на „Сега” в началото на всяко едно изречение се постига и динамика, и отчетливост в изказа. А и яснота, че прагматичният президент, какъвто иска да бъде той, работи сега. Ораторът избягва аморфните прогнози за бъдещето, избягва и критичните „разрези” и негативните оценки въобще на политици, институции, минало, преход. Плевнелиев отчита това, което се е случило и има поглед напред какво ще се случи. От реторична гледна точка е уместно на това място да включи в речта такъв абзац, без да е настъпила умора у аудиторията – директна и индиректна, но и преди да разгърне изложението.

Същевременно като структура речта е построена съгласно основни ораторски правила. Ораторът Плевнелиев използва познати реторични изисквания към структурата на политически речи. Като съдържание речта се доближава до програмна реч, в нея има представяне не просто на идеи, а на концепция. Има отделни абзаци за това как ще функционира президентската институция по време на следващия мандат на държавния глава, как може да се развива България през второто десетилетие на 21. век.

Той повтаря на ключови места в речта думи като „успех”, „просперитет”, „механизми”, „енернгия“, „визия” и „репутация”, създава впечатление за собствен почерк, както и за това, че като оратор прави опит да ги изпълни с ново съдържание. Плевнелиев избягва използването на познатите ни думи план или имидж. Има на места кратки изречения: „Изстрадахме. Тежко беше.”

Изречения, които звучат като сентенции, поговорки, са част от специфичния облик на Плевнелиев като комуникатор, например : ”Най-страшният дефицит на една нация е дифицитът на бъдещето.”, „Няма пряк път към богатството.” Други звучат като клишета:  „Образованието е мост към бъдещето.”  Трети съдържат образи и се декодират бързо: „Водата е петролът на бъдещето.”. Четвърти са тип заключения: „Успешни са тези нации, които имат кауза и дългосрочна визия.”

Като продължителност речта надвишава половин час, в сравнение с някои речи на президенти на други държави, например на Барак Обама от 20 януари 2009 година, тя е по-дълга. От друга страна, Росен Плевнелиев, който идва от бизнеса и има управленски опит в друга област, чрез тази реч цели да изложи още в началото на своя мандат в тържествена обстановка своите виждания за президентската институция пред политици, държавници, дипломати, медии, пред българите.

Като комуникатор е овладян, уверен, спокоен, обръща се към присъстващите в пленарна зала, създава контакт с очи, като гледа към народните представители. Жестикулацията е умерена, интонацията не е монотонна, темпът не е бърз.

Има компактно присъствие, персонално и специфично говорене и в същото време се улавя следване на маниер на говорене, който се възприема като уместен за президент; балансът между следване на традиции, общоприети модели на поведение и индивидуалност го има.

Тандемът Росен Пленелиев и Маргарита Попова присъства именно като такъв – президент и вицепрезидент, ненатрапчиво, но видимо относно функциите им съгласно Конституцията. Дрес кодът при Попова е спазен, костюмът е делови, изискан, има и мекота, и метален отблясък. Костюмът на Плевнелиев включва един акцент, тъмносинята вратовръзка, без да е натрапчив, има фокус. За сравнение Георги Първанов е с червена вратовръзка.

Речта още вчера бе публикувана в сайтове на електронни медии, електронни версии на вестници. Видеоклипове и извадки от нея часове след произнасянето й вече са в социалните мрежи. Коментарите на политици не закъсняха, те съдържат оценки както на речта, така и на поведението на Плевнелиев. Специалисти и експерти от различни научни области също анализират речта. Форумите се напълниха с мнения и оценки. Без да предизвика крайно отрицателни оценки, речта е заявка за релевантно политическо говорене на държавен глава. Има очаквания към четвъртия президент и той ги осъзнава ясно.

http://wwww.vbox7.com/play:ca845f636b

http://www.ekipnews.com/news/politika/prezident/reakcii_na_kletvata_na_plevneliev_i_pyrvata_mu_prezidentska_rech/124619/

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-20&article=396612

Самият той също има такива очаквания. Без да бъде назидателен, в края на речта си се обърна към българските политици:

„Уважаеми дами и господа народни представители,
Българската политика има много линии на разделение. Виждаме ги тук в парламента, но най-вече ги виждат всички български граждани. Политическото противопоставяне, повтарям, политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. То дава на българите възможността да избират най-доброто и да го подкрепят. Обръщам се към всички политици – запазете критичността към грешките на другите, както и към своите собствени, търсете алтернативи, бъдете себе си в политиката, но триумфът над политическия противник не трябва да минава през загърбването на националните приоритети. Може да има спор за пътя, но не и каква е посоката, а посоката е за доброто бъдеще на децата ни.”

И заключение, от лятото на 2011 година до деня на полагане на клетва на 19 януари 2012 година българите, а и не само те, виждат едно ускорено развитие на Плевнелиев в политика. Очакванията са за устойчиво развитие и солидно присъствие като държавен глава.

Ето и линк към текста на речта.

http://www.focus-news.net

Иванка Мавродиева

Притеснението, трепереното на коленете, спадането на гласа, забравянето на плана и на думите, обръкването. Това са въпроси, които тревожат всеки оратор. От времето на Древна Елада до Виртуалната Агора през 21. век това са трудните въпроси, на които всеки оратор намира отговор в различна степен и преодолява в различна степен.

В клипчето с хумор и самоирония се представят някои от основните притеснения.

I Hate Public Speaking Song – Joyful Public Speaking

http://www.youtube.com/watch?v=1R6IVLwCCls

Или другата ситуация – да говорим убедително, да владеем жестовете и мимиките, да се придвижваме в пространството, да бъдем увлекателни и интересни като оратори. А и да използваме уместно и ефектно хумор в речите си. Как да включваме визуализиращи елементи като оратори и презентатори. Как да разпледеляме погледа, когато гледаме аудиторията?

Humorous Speech Contest Winning Speech

http://www.youtube.com/watch?v=rTwSiBWytN0&feature=related

И така ораторската треска – чрез пародии и смях, а ораторският успех – чрез обучения и тренинги, с помощта на преподаватели.

Иванка Мавродиева

Те имат и своя фейсбук страница.

http://www.peticiq.com/nacionalna_kampania_za_vyzrajdane_na_bibliotekite.

Ето какво мисля аз по темата за библиотеките:

Библиотеките са част от културното, историческото и образователното наследство на България.

В тях читателят от големия град и от селото, от университетската аудитория и изследователския институт търси и намира книги. Книгата, която му е необходима; от която да получи знание, удовлетворение, съпреживяване. Книгата, която за него е само източник на информация, тя е досегът с непознатото. А книгите, независимо дали са на рафтовете или като дигитални записи, се съхраняват в библиотеките, които поемат и функциите и на информационни центрове.

Българите от градовете и селата възприемат библиотеката като място, което е център на знание; място, където специалисти ги насочват към информацията.

Библиотеките за много от българските граждани продължават да са символ на култура и образование. Някои от тези български граждани са читатели, които нямат възможност да закупят книгата, която искат да прочетат, обсъдят и споделят с други.

Иванка Мавродиева

Това е сайтът на Огнян Вълев. Започвам директно с линка, насочвайки читателя на поста към едно красиво място във виртуалното прострастно, в което минало и настояще, традиции и новости се срещат.

Пъстрота, естетика, изкуство; време за отмора и за учене в Лятната академия по изкуствата. И наративът в малките разкази за и от България те грабва и неочаквано достигаш до края им.

Кадри от миналото, снимки и видеозаписи от току-що прикрючили дейности намират своето представяне в сайта.  Магията на планината, танца, музиката завладява.

И. Мавродиева

сайт на Огнян Вълев

Носи заглавието  „Зад политиката“ и обединява материали за тези, които са пред камерите  и за тези, които ги подготвят за медийни и публични участия. Съветват ги и носят отговорност за това как се случват изявите, дали е постигнат желаният ефект.

Читателят открива интересни статии за лидери като Тони Блеър и неговия консултант по комуникации, за Маргарет Тачър и как тя стига и остава на върха като политик,  за Мао Джъдун и как той управлява.

Кой до кого и зад кого стои в личния и в публичния живот е въпрос, който си задават и експерти, и политици, и обикновени граждани. Как да има повече яснота по тази немаловажна тема: частното и публичното? Без обаче да се навлиза в жълтите нюанси на клюката, в щекотливите подмятания на сензацията  или в полуистините, дошли от канала на слуховете.

Дали от всеки журналист става специалист по публична комуникация? И дали, както казва Алистър Кембъл, лоялността е едно от най-важните качества за специалиста по PR.

И дали е възможно от рутинните задължения на служителя в агенция по PR да се стигне до експерт по комуникации? Да си гуру, като Жак Сегела, например. Някои изминават дълъг път – до там или до някой по-нисък връх, където има завет или равнинно плато. Някои никога не извървяват пътя, остават в подножието на хълма.

А и една интересна статия за познатата и непозната Мата Хари ни информира за това в какво точно е виновна или не тя.

А ето и оригиналът на списанието http://www.leuropeo.com/

http://media-journal.info/index.php?p=item&aid=133 Българската блогосфера

http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/blogove-zhurnalisti-blogri-i-blogosf/ Блогове, журналисти блогъри и блогосфера

http://grpi.iit.bas.bg/14/2010/1/2-6.pdf – Уебкомуникацията, или комуникация във и чрез мрежата: формална, неформална, верифицираща.“ сп. Бизнес Секретар, 2010: 2-7.
Списание „Бизнес секретар“ – съдържания от броеве
http://grpi.iit.bas.bg/14/2010/2/contents.pdf
http://grpi.iit.bas.bg/14/2010/1/contents.pdf

http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2011/Broi%202/I.Mavrodieva.pdf – ВИРТУАЛНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ: ТЕОРЕТИЧНИ И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕЛЕКТРОННОТО И ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева

Това е заглавието на статията на блогъра Георги Цонев. Изказвам съгласие с позиците на автора. И допълвам, че все още блогъри и уебавтори търсят свой стил и изграждат свой начин на писане, както и че вече има традиции и стандарти.

Статиите в блоговете, особено в тези, които са своеобразни лични „минимедии“, са написани едновременно четивно и информативно. Като тази на Георги Цонев. Вътрешни заглавия, коректно цитиране, бързо намиране на информация, линкове, верифициране на информацията.

Както  и споделяне и бързото й откриване в глобалната мрежа.

А ако се върнем към заглавието, цитираната статия покрива жанровите критерии на електронна научна статия, на научна журналистика ако щете. Постовете също имат своите жанрови ограничения и специфики.

Без да има полемики, всеки жанр запазва особеностите си и информацията се поднася съобразно тези жанрове. А някои и се развиват.

http://georgetsonev.wordpress.com/2011/03/17/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/