Web 2.0 вече е част от маркетинга, медиите, PR; той се свързва с блогове, социални мрежи, RSS… За всичко това може да се прочете в книгата PR 2.0, както и за интерактивния нюзрум, за twitter, Vodeo on Demand (VOD), PR Newswire, Business Wire, за уебнар и т.н..

Книгата се отличава с висока информационна плътност и същевременно новостите се възприемат лесно. В четирите глави всеки читател и специалист по PR може да открие нещо ново за себе си.

В преводната книга на Диърдри Брекенридж  са пояснени всеки термин или словосъчетание, двуезичното им представяне е полезно, тъй като не се допуска комуникативна бариера и същевременно се усвоява понятието на английски. Подобен е и подходът с абревиатурите, дава се предистория за възникване на някои от тях.  Полезни са представените сайтове, от където може да се прочете повече информация

Книгата е издание на  Ciela и m3college.

За книгата виж още в

http://www.weekpr.com/obrazovanie/pr-2.0-i-novite-kriterii-na-profesionalniq-pr.html

Благотворителността стана тема на редица медийни предавания, филантропични инициативи попадат традиционно в репортажи и статии, дори когато не се оценяват като новина.

Благотворителността се свързва с ценности като милосърдие, съпричастност към нуждаещите се, съчувствие към болните и готовност да дадеш, толкова, колкото можеш, за да помогнеш.

Благотворителността се прави и от млади хора, които извън учение, приятни занимания, хоби, намират време да инициират и участват в такива дейности.

Група Мотив свири вчера, 30 декември 2010 г. в Клуб Рок-бар  Angel Heart благотворително в помощ на едно нуждаещо се дете.

Музикантите от „Мотив”, техни фенове и близки изживяха приятни мигове с музиката на групата, а средствата са предназначени за лечението на малката Виктория Предева (виж повече на сайта http://viki.unique-bg.eu/).

За Мотив виж повече на http://motivband.com/ и http://vbox7.com/play:0e759020&al=1&vid=

За всяко едно от двете списания „Ум и душа” и „Еволюция” се отнасят думите в заглавието.

При пренаситения и силно фрагментиран български медиен пазар на списания, тези две се открояват и имат своя облик. Популярна психология под формата на разни статии може да се срещне и в други сродни издания, но материали, написани от професионалисти, стойности преводни статии могат да се открият именно в тези две списания.

Интересни са и решения в графичния дизайн, рубриките са обединени от единна концепция, снимковият материал е стойностен, красив, атрактивен и визуалните кодове привличат и провокират читателя да се обърне още веднъж към някои от статиите.

Актуални теми и въпроси от областта на психологията, човешките взаимоотношения, страстите провокират читателя да получи още информация или да верифицира това, което предполага, че знае. Такава е и преводната статия на автора Харалд Трауе „Да разпознаем чувствата на другите – но правилно!” в брой 4/2009. Информация за интересни места (Созопол и Амазонка), начини за релаксация, любопитни и нови факти за Лоранс Арабски, Мадона и др. също може да се намери в списанията.

„Ум и душа” е българско издание на Gehirh&Geist, а научнопопулярното списание Еволюция е с подзаглавие или слоган „Развий своя интелект” .

Проф. Стефка Сукманджиева е  от издателите на сп. Еволюция, а Диана Сукманджиева е главен редактор на сп. Ум и душа.

Сп. Ум и душа има и сайт: www.brain-and-mind.bg.

Когато се търсят измерители за съвременен начин на писане, както и за представяне на научни резултати едновременно систематизирано и достъпно, можем да се обърнем към „Национална и организационна култура”, издадена съвсем наскоро. Книгата, монографията, солидна авторска публикация – всеки един от тези термини може да се окаже подходящ при представяне на отделни части от текста, тъй като освен солидната теоретична база, представена в книгата, се съдържат още:

-         Кратък терминологичен речник, който е особено полезен за студенти и практици;

-         Предметно-именен показалец, което издига новото на тази науча продукция;

-         Публикации върху национални / трудови / бизнес / организационни култури и тази, както пише авторът, разширена библиография е особена ценна за изследователи и обучаващи се;

-         Анкетна карта и

-         Едномерно разпределение на отговорите.

А когато говорим за автора на книгата, това е доцент д.с.н. Цветан Давидков, преподавател от СУ „Св. Климент Охридски”. Текстовете, които и преди е писал и представял, както и този, имат ясна жанрова характеристика и са създадени с особена научна прецизност и същевременно са полезни за тези, които ги четат. Практическата ориентираност на много от изследванията му са доказани, а уменията да прилага изследователски методи, след което да представя значими резултати, също са перманентно явление.

Така е и с тази книга, която обхваща анализи на период  8 години – от 2001 до 2008 г. Т.е. това са научните изследвания, които са правени не след далечен период от време, а сега, процесите, тенденциите, явленията се проучват навреме, при използване на ясна методика.

Вестниците Рикчо, РИКИ – Кандидат – гимназист, Гимназист са издания, за които се знае, че са в помощ на учениците от основното и средното училище. Ученици и родители могат да открият информация по учебния материал от 1 до 12 клас, да проверят знанията, да установят по лесен, достъпен и същевременно систематизиран начин какви са изискванията и какви са тенденциите.

Авторите са доказали се учители или преподаватели от различни университети. Да, тези издания са полезни като учебно-помощната литература, те имат и функция да дават допълнителни знания, да представят образци на писмени разработки, задачи и решения към тях, указания и тестове и отговорите към тях; да представят текстове, изготвени в часове по чужди езици или като домашни работи. Както и полезна и приятна информация, адресирана към представители на таргет групата.

Това е възможно и то се реализира от 1990 г. насам в Националната школа по мениджмънт. Ученици от различни столични средни училища имат възможност да получат знания по управление, да развият и формират такива умения в тренинги и летни школи по мениджмънт. Преподавателите прилагат както традиционни, така и новаторски методи: интерактивни методи, ролеви и симулативни игри, решаване на казуси, презентации и др. Школата дава възможност на обучаващите се да се срещнат  и общуват по време на часовете с университетски преподаватели, да получат знания от квалифицирани педагози, да се насочат към коя специалност и кой университет биха искали да следват след дипломирането им. Учебният план е изготвен на база австрийска учебна програма и учебни планове на УНСС.

След 20 годишна история понастоящем в школата се обучават 400 ученика, а статистиката сочи, че от дипломирали се успешно вече над 6000 ученика. 90% постъпват в университети, в това число и чуждестранни, като една голяма част се ориентират към икономически специалности.

И когато се говори за даване на възможност учениците да имат алтернативни занимания, да са удовлетворени, да се развиват в среда от връстници с помощта на подготвени преподаватели, психолози и педагози, тук може да се види една добра практика.

И още нещо, онлайн комуникацията, e-learning, форумите, интерактивността във виртуална среда тук отдавна вече са постоянна практика. Самоорганизацията на обучаващите се също е от значение, както и формирането на чувство за съобщност към тази школа.

http://www.nbschool.org/

]]> http://mavrodieva.wordpress.com/2009/11/28/%d0%b4%d0%b0-%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%88-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b4%d0%b6%d1%8a%d1%80-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b2%d1%81%d0%b5-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d1%81%d0%b8-%d1%83/feed/ 0 mavrodieva skola http://mavrodieva.wordpress.com/2009/11/10/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%b4-20-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8/ http://mavrodieva.wordpress.com/2009/11/10/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%b4-20-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8/#comments Tue, 10 Nov 2009 05:58:33 +0000 mavrodieva http://mavrodieva.wordpress.com/?p=338 ]]>

Грандиозните тържества, които някои вероятно ще нарекат и политически PR events, в Берлин, Париж, София и в други градове по различен начин отбелязаха падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Някои от тях  инкорпорираха, включваха като елемент от творческата инвенция и като реализация падането на стената.

Естествено Берлин стана център на честванията и резонно там присъстваха представители на различни държави, както настоящи държавни лица, заемащи високи управленски постове, така и такива, които преди 20 години играха ключова роля по време на промените. Над 100 000 германци наблюдаваха директно церемонията в дъжда, а милиони зрители пред телевизионните екрани.

Политическата реторика неизменно съпътства такива тържества и тя този път имаше своите проекции в речите на президенти, канцлери, държавни секретари и др. Германският канцлер Ангела Меркел по време на честванията пред Бранденбургската врата каза, че „Нощта на 9 ноември бе сбъдването на една мечта. Мнозина имаха роля, но това нямаше да се случи без куража на хората от бившата Източна Германия”. Меркел постави акценти върху ролята на Михаил Горбачов по време на реформите в бившия вече СССР. Другото име, което бе споменато, бе на бившия полски президент Лех Валенса, лидер на „Солидарност”.

Речта на Хилъри Клинтън, държавен секретар на САЩ, бе построена интересно, в нея имаше анафорични повторения какво се помни през десетилетията, чуха се метафорите за стената и препратки доколко тя е разрушена. Тя апелира да се да разрушат „стените на ХХІ в.“ и още нещо, как да се справят с „тези, които се крият зад тях„. В речта й се чу и абстрактно (засега) звучащата метафора за „новия крайъгълен камък на глобалната архитектура на сътрудничеството„.
След нейната реч присъстващите на тържествата в Берлин и тези пред телевизионните екрани можаха да чуят и обръщението на президента Барак Обама.

Дмитри Медведев, руският президент, показа умения да говори пред такава публика, като преди финала на речта си произнесе и няколко изречения на немски, един уместен и атрактивен реторичен похват.

Гордън Браун  отправи похвала към духа на обикновените хора, които участваха в срутването на стената, а след това се катализира процеса на рухването на комунизма и се стига до обединението на Германия.

Никола Саркози говори интересно и патетично и също отправи призиви за мир и добросъседство в един променен свят.

Държави като Чехия, Полша, Унгария намериха място в речи на световни лидери, които правеха ретроспекции назад във времето, посочвайки етапи от съпротива срещу системата.

След приключване на всяка реч ораторът оповестяваше следващия държавен и политически говорител и това е една особена символика вероятно на приемственост и на готовност за сътрудничество.

Медийната реторика също се включи чрез предаванията на БНТ, журналиста Бойко Василев и участниците в студиото.

Като част от тържествата Меркел и Михаил Горбачов, бившият съветски лидер, символично преминаха моста „Борнхолмер Щрасе“.

И ако се върнем към стената, според сценария на честванията 1000 гигантски блока,  изрисувани, цветни, различни от сивотата на реалните преди 20 години, бяха наредени край бившата стена до Бранденбургската врата повече от километър. Те бяха съборени по начина, по който падат елементите от играта домино, символизиращи промените след 1989 г. в страните от бившия вече соцлагер.

А в Берлин по време на посещения лидери са произнасяли речи, в които са отправяли послания. Джон Кенеди в речта, станала известна като „Аз съм берлинчанин” през юни 1963 година, в Западен Берлин, пред Кметството, изрича символичното изречение „Ich bin ein Berliner!” („Аз съм берлинчанин!„), което е своеобразен протест срещу разделението на Германия и подкрепа на правото на свобода.

В историята, в архивните кадри и в репортажите са съхранени и други призиви, като тези на Роналд Рейгън, който през 1987 г. апелира в реч Бранденбургската врата: „Мистър Горбачов, отворете тази врата, съборете тази стена!“.

Бил Клинтън в реч в Берлин през 1994 заявява: „Нищо няма да ни възпре. Всичко е постижимо.“

Честванията по повод падането на Берлинската стена представиха не просто умения да се правят тържества по модерен начин, при използване на нови технологии и техники, при интересна визуализация и светлинни ефекти, но и един нов начин на мислене, различно политическо говорене.

Оригиналната книга на Маким Бехар, посветена на комуникацията в мрежата, и по-конкретно на Facebook,  е написана на два езика – български и английски.

Тя представя интересно и атрактивно съвети, мнения, оценки.

И те се четат наистина по начин, поне според мен, както четем пословици, поговорки, сентенции.

„Писмени и устни комуникации” е озаглавена книгата, която е полезно учебно четиво за студентите не само от Международното висше бизнес училище в Ботевград.

Авторите проф. Йордан Ведър и д-р Лалка Борисова систематизирано са представили основни термини и понятия, така че да се получи цялостна представа за проявленията на комуникацията в две основни форми: писмена и устна.

Практически полезно четиво, този вид учебно помагало е резултат на дългогодишната преподавателска практика на авторите и умението им да представят знания в една съвременна и динамично променяща се среда. Студентите могат да открият не само термини, не само практически съвети, но и научна информация, която ще им бъде полезна в различни сфери, в които те намират практическа реализация.

„Основи на реториката” е монография, издадена от издателството на СУ „Св. Климент Охридски”, а авторът е професор дфн Донка Александрова. Ако се търси покритие между заглавие и съдържание, то в случая основателно може да се каже, че това е постигнато в максимална степен.

Действително става въпрос за основи на една древна наука, която и днес има своите съвременни проявления. Читателят може да намери информация за реториката в една логична структура, която по глави представя съответно предмета и основни категории на тази наука.

В първа глава се правят се обосновани диференцирания между общуване  и реторическо общуване, между реторика и омилетика; въвеждат се базови понятия като ораторско изкуство и реторическа аудитория.

Втората, най-обемна глава, е посветена на историята на тази наука, като се започне от възникването й, от фундаменталните постановки на Аристотел , преминава се през Античността, Средновековието и се стига до  съвременността. Авторът прецизно е въвела данни за учените, които са представяли свои позиции във връзка с реториката, от известния Петър Рамус до непознатия за мене досега Ричард Уотли.

Третата глава е ориентирана към една интересна област, каквато е ораторският стил, като тук солидната филологическа и реторическа подготовка на проф. Александрова е в основата на представяне на различията между устна и писмена реч, на стиловете на политическото говорене и др.

Прагматичната ориентация на науката и изучаването й в университетите предполага и дейности, сред които реторически анализ, а именно той е представен чрез базови теоретични постановки в четвърта глава. Не са отминати и Жак Сегела, наречен „създателят” на президентите”, Кенет Бърк и двама автори като Хърбърт А. Уйчелнз, определен като теоретик на съвременната реторическа критика и Алфред Корзибски, представен чрез критиката му за „език – реалност”.

Монографията на проф. Александрова попълва една празнота в съвременното българско реторично познание.