Отбелязването на 130 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция

Отбелязването на 130 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция

тържествено, реторично и без излишна патетика

Тържествено заседание на Народното събрание по случай 130 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция се проведе днес, 16 април 2009. Откриването му освен задължителни и традиционни думи на председателя Георги Пирински, включи и участие на детски хор. По време на заседанието се съчетаха традиция и нови моменти: обръщение на българските парламентаристи, изказване на председателя на 40-то Народно събрание Георги Пирински, видеопослание от името на Европейския парламент, реч на премиера Станишев и др.

Обръщението на народните представители от 40-то Народно събрание, бе прочетено и след това гласувано единодушно от присъстващите в залата. Един от важните моменти в него е, че „Обществото ни днес отново е изправено пред предизвикателството да утвърждава демократичните конституционни норми на политически и обществен живот, които не могат да останат мъртва буква, а следва да бъдат категорични гаранции за правата на гражданите и интересите на държавата.”

Излъчено директно по БНТ1, заседанието представи няколко нови момента, които могат и да станат и елементи от добрите традиции:

Първият нов момент е включването на Детския радиохор на БНР, който в началото на заседанието изпълни пред всички присъстващи в пленарна зала последователно химните на Република България и на Европа.

Вторият нов и положителен момент от заседанието, е че представители на младите българи присъстваха сега в залата като зрители, а вероятно някои от тях ще бъдат достойни законотворци в бъдеще. Без умиление, а с отчитане на нещо прагматично, полезно и добро, присъствието на ученици от училища, носещи имената на възрожденци и бащи-учредители – ОУ „Антим І” – София, СОУ „Любен Каравелов” – Копривщица, СОУ „П. Р. Славейков” – Трявна, е безспорно полезно начинание.

Присъстващите публики в залата освен народните представители, включваха и представители на различни институции, групи и общности от българското общество. На тържественото заседание бяха президентът и вицепрезидентът на Република България, съответно Георги Първанов и Ангел Марин, министри; висши магистрати, омбудсманът Гиньо Ганев, представители на Българската православна църква и на други вероизповедания в България; дипломати, представители на държавни институции, на местното самоуправление, на академичните среди, на граждански организации, както и редактори на медии. Председателят на парламента Георги Пирински в началото при откриването по протокол не пропусна нито една от важните групи, в това число и учениците от споменатите училища.

Третият нов момент е видеопосланието на Ханс-Герт Пьотеринг, който от името на Европейския парламент поздрави Народното събрание по повод юбилея. Протоколно той изрази радостта от името на всички граждани на ЕС за членството на България в европейското семейство. Видеопосланието, излъчено и по телевизията, е относително нов тип реторика, при която директна публика и телевизионните зрители могат да видят и чуят словата на неприсъстващи директно в залата оратори.

При комбиниране на комуникационни канали и отчитайки предимствата на техниката, нарастват възможностите за превръщането ако не в традиции, то поне в добри практики такъв тип дейности.

Модели на поведение и мислене, нови форми на преподаване или PR на МОН („Урок по родолюбие” по БНТ)

Която и част в заглавието да се избере, вероятно ще съдържа истина, ако се отнесе към предаването „Урок по родолюбие”, стартирало на 28 март 2009 в 16.55 по Канал 1 на БНТ.

Да, Любен Дилов – син показа как атрактивно и интерактивно може да се преподава, как се води диалог с ученици и как сложни неща се представят разбираемо, интересно и провокативно. Любен Дилов като възпитаник на 32 гимназия говори за антиконформизма, за това, че учениците имат право да отстояват себе си, но следва и да имат чувство за отговорност след последствия от действията им. Като в разказаното от него интересно и поучително, все едно някакъв вид притча: Когато си в килията и пробиеш стената с глава, идва сложният въпрос „Какво ще правя сега, в другата килия?”. Дилов постави въпроси за отношенията между преподаватели, ученици и общество.

Да, това е нова форма на преподаване и водещият Георги Стайков, който всъщност е този, който изготвя сценария, показва умения и да го изготвя, и да го реализира, и да показва едни нов модел на взаимоотношения учител – ученици.

Да, предаването, както се пише, е по инициатива на МОН по случай 100 години от обявяването на независимостта на България, а продуцент е „Дрийм тийм Прадакшънс”АД.

Както се казва „3 в 1”, институционален имидж на образователното ведомство, вдигане рейтинга на БНТ и търсене на партньорство с частния сектор. Ето един особен вид социални ползи при изготвяне на предаване, което да е посветено на формиране на ценности и е в името на значими каузи.

По проекта са планирани 12 предавания, всяко по 40 минути, а се очаква известни личности да представят в училищата, в които са учили, своите идеи; да влязат като преподаватели в тях, макар и в такъв формат.

Първото издание е обещаващо, а тези партньорство, ако дават такива резултати, наистина са нещо и ново, и приятно, и полезно.

Проекции на дебата Станишев – Борисов

Дебатът като нов формат в съвременната политическа и телевизионна история датира от началото на прехода, Желю Желев и Велко Вълканов в качеството им на кандидат-президенти първи участваха в диспут по телевизията. 19 години по-късно дебатът има традиции в предизборни кампании за избор на народни представители, президент и кметове.

На 24 март 2007 в предаването Референдум по БНТ двама лидери влязоха заедно с членове от екипите им в телевизионно студио, за да участват в директно излъчван дебат, като избегнаха единоборството.

Политическата игра доведе до такъв край, политическите щабове и експертите стигнаха до договореност с обществената телевизия и дебатът се състоя. Интересът бе подгряван в медийното пространство и именно чрез медиите се създаде фокус на внимание към това как индиректните словесни искри в медиите между министър-председателят на Република България и лидерът на БСП Сергей Станишев и кметът на столицата на Република България и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се трансформират в регулиран диалог в държавната телевизия.

Българите гледаха и слушаха в продължение на два часа позициите на участниците по икономическа криза, данъчна политика и борба с безработицата. Безспорно диалогът протече при спазване на добрия тон, или както сега е модно да се казва, „в атмосферата на феърплей”. Въпреки това политическото говорене доминираше над експертното, особено при двамата основни опоненти Станишев и Борисов. Министър Орешарски изпъкна като експерт.

Гледаемостта бе един от коментираните въпроси. Националната телевизия отчете добра гледаемост – от 700 до 800 хиляди, докато партия Атака констатира, че 2 милиона българи не са гледали дебата. Появяват се твърдения, че предпочитанията на зрителите при променена перцепция са в полза на забавното и много от зрителите са предпочели да гледат „Мюзик Айдъл” или „Господари на ефира”. Безспорно е обаче, че медии и политици, експерти и консултанти насочват вниманието си към търсене на нови и ефективни формати. Повлияването върху зрителите също бе тълкувано и бяха търсени точни или поне приемливи измерители.

След финала започнаха коментари от политолози, социолози, специалисти по комуникации, медийни експерти, политици. Не бяха малко и коментарите на зрители във форумите. В зависимост от следваната и отстоявана позиция – лична, институционална, конюнктурна – се представяха различни и често полярни мнения.

Всъщност дебатът Станишев – Борисов е една от репетициите за същинската предизборна борба. Както и показване и апробиране на нови или рафинирани предишни модели на поведение. Освен това изграждането и поддържането на репутацията на БНТ по повод юбилея й, както и вдигането на рейтинга й също са търсен ефект.

Дебатът е етап от пред-предизборна кампания, той е резултат на търсене на нови форми за привличане на интереса на зрителите към политиката или начин за задържане на вниманието към двама от големите играчи на политическата сцена. Вероятно могат да се дадат и повече определения. Сега обаче летвата е поставена (или вдигната?) и са налице критерии, които да се покриват, а и очакванията на граждани, политици и експерти са завишени.

Поредицата “Джобен наставник” на сп. Мениджър

Полезни четива по комуникации и управление в нетрадиционна форма

Джобен наставник на първо четене звучи колкото тривиално, толкова и непретенциозно. Това обаче е само на пръв поглед. Защото когато закупиш някое от тях и го прочетеш, пътувайки, оценяваш удобството на малкия формат. Когато го четеш като професионалист, се замисляш, сравнявайки своите познания и опит с тези, представени в книгите. Когато се насочиш към самоподготовка или подготовка на обучения, оценяваш ползата от такова издание. При това поредицата не се издава по познатите преди схеми и системи от издателства, а е от списание Мениджър. Поредицата „Джобен наставник” проект, реализиран от сп. „Мениджър” и Harvard Business School Press.

Издаването започва през 2007 г. с четири заглавия, като от 2008 г. всеки месец се издава по едно заглавие, което е трайна практика вече втора година. Тематиката е широка, като всяко издание е посветено само на една тема, като информацията е написана четивно и същевременно систематизирано.

Читателят може да открие широка гама от теми. Серията “Джобен наставник” предлага информация и варианти на отговори, които всеки си е задавал поне няколко пъти в професионалната си кариера. В издаванията се дават отговори на въпроси, казуси и на ежедневни, както и на сложни понякога ситуации. Книгите не изпадат до нивото на рецептурници, по-скоро са помощно средство, както за преподаване и самообучение, така и за самооценка, тъй като някои съдържат, тестове за самооценка на научените. А примерите също представляват интерес за нас в една динамично променяща се среда.

Ето някои от заглавията, които варират от актуалното „Как да се справим с кризата”, през провокативните „Управлявай шефа си”, „Как да уволняваме”, „Управлявай трудните взаимоотношения”, „Ефективният лидер”. Сред добрите и прагматични четива спадат и „Управление на екипи”, „Управление на проекти”, „Не се страхувайте, делегирайте”, „Как да пишем успешно в бизнеса”, „Как да провеждаме срещи”, „Коучинг”, „Управление на времето”, „Успешните презентации”, „Успешната обратна връзка”, „Как да създадем бизнес план”, „ Как да управляваме стреса”, „Как да управляваме собствената си кариера”, „Как да убеждаваме” и др.

Какво показват тези издания? Видно е, че са обхванати различни области: от управление на човешки ресурси през подбор на персонал до етапа на уволнението; през различни аспекти на управлението: времето, събрание, кореспонденция, до чисто психологическите аспекти в бизнес отношенията като взаимоотношения, стрес, тренинги / коучинги и други. Чисто академичните четива, учебниците, помагалата имат своето място в университетското обучение. Същевременно издателски и медийни групировки се ориентират към преводи и издаване на полезни издания и то не като еднократни прояви, а като проява на траен интерес. Това е една устойчива тенденция, насочена към формиране на трайни умения и знания на различни групи от обществото, за представяне на знанието като достъпно и като необходимо условие да бъдеш успешен в една динамична среда.

Солидните двумесечни списания

Foreign Policy, Human Capital, L’Europeo. Три солидни списания на българския медиен пазар, които имат постоянна (а и вероятно нарастваща) читателска аудитория и които покриват високи стандарти. Всяко от тях има своята специфика, брандовете им се разпознават и откриват както на щандовете и сергиите за вестници и списания, така и в интернет.

Human Capital, издание на Job.bg, има и своята версия на сайта humancapital.bg. Луксозно оформеното списание представя позиции и мнения на специалисти в области като Човешки ресурси, PR, мениджмънт и др., като всеки от тях е представен със снимка. Акцентира се на експертното им мнение и на това, че като професионалисти могат да бъдат представени визуално и персонално. Интересен момент в графичното оформяне на списанието и при създаване на концепцията и рубриките е насочването към сайта на списанието, където читателят вече като посетител в мрежата, може да гледа видео с тези, които са интервюирани или които са дали своето мнение по дадена тема. Това е добре приложен нов подход при създаване на медия. Преценено е, че хартиеният вариант вече не е единствен, а успоредно с представянето в електронен формат в интернет, се публикуват видеозаписи към отговорите на въпросите на журналистите. Тук вече има друг тип медия, която дава възможност да се види и чуе интервюирания, ако темата, по която говори, представлява интерес за читателя. Може да се каже, че е реализирано двукратно достигане до читателя, макар това да не е на 100 процента за всички материали. Възможно е посетителят на мрежата да прочете материалите в сайта и също да се насочи към видеозаписите. Това не е само въпрос на автентичност, нито на ненужно дублиране, а по-скоро преосмисляне на медиите и избягване на школските критерии за класифициране. Например в последния брой не само отговора на въпроса към Емил Абаджиев, съсобственик на “Денил” (Denyl Fashion House), „Какво ви привлече към модния бизнес в годините на променяща се обществено-политическа и икономическа номенклатура? Имахте ли увереност тогава, че от това може да се печели в България?”, може да се види на видео, а това важи и за останалите материали.”, може да се гледа и слуша, това се отнася за всички важни материали и теми в броя.

Тематично обособените материали във всеки отделен брой в L’Europeo провокират да се върнеш отново към тях. Макар някои от броевете да не достигат нивото на другите, например на първия, излязъл на 15 април 2008, те формират един друг тип четене, което изисква задълбоченост при прочита и възприемане, селектиране на информация, понякога предварителни познания, за да се верифицира информация. Последният шести брой, посветен на скандалите, ги представя в една доста широка гама на проявления. Българските автори (Бойко Василев, Петър Волгин, Калина Андролова, Иво Христов) в него започват да се открояват като умеещи да създават такава журналистика, която да удовлетворява по-претенциозни вкусове.

Foreign Policy е създадено през 1970 година от Samuel Huntington и Warren Demian Manshel, а сега се издава от Slate Group, което е част от Washingtonpost. Публикува се на арабски, френски, японски, португалски, корейски, испански и на … български. Анализите, коментарите, прогнозите провокират читателя да отдели време, за да вникне в тях и да извлече полза за себе си, за бизнеса си, да свери часовника си с това какво се случва. Читателят може да го чете като добре оформено луксозно издание, но може и да го намери в сайта foreignpolicy.bg .

За бизнескомуникацията – четивно, компетентно и полезно

За бизнескомуникацията –

четивно

компетентно и

полезно

или

за книгата на Соня Алексиева

“Бизнескомуникация”

Бизнес комуникация. Това е заглавието на книгата, написана от Соня Алексиева и публикувана от издателството на Нов български университет (НБУ). Това е едно от заглавията на българския пазар, които предизвикват интереса както на специалисти, така и на студенти; както на практици, така и на преподаватели. Жанрът може да се определи и като учебник, тъй като е структуриран по теми, които се изучават в програмата от студентите, а освен това накрая на всека от десетте теми има въпросник за самоконтрол или самооценка. Накрая авторът е поместила и примерни тестове, което е нов и модерен подход, който позволява на студентите да се запознаят предварително с формата на изпита.

Темите в книгата са структурирани, като  е използван подход от глобалното към конкретното, като е акцентирано на важни теми, а не е търсен подходът за максимално обхватно, но телеграфно представяне на теми, а това е едно от предимствата на книгата. Направен е успешен опит да се представи бизнескомуникацията в съвременните й измерия и съотнесена към глобaлното общеcтво.

Връзката фирмена култура – етика не е отмината от автора, което представя многоаспектно проблематиката, а не елементарно като в рецептурник. Отделено е внимание на въвеждане на терминологията от тази научна област, представен е процесът на общуване.

Интересни са главите, в които са представени писмената и устната бизнес комуникация.

Акцентирано е и на комуникацията и новите технологии, в това число и на етикета в мрежата (нетикет).

Соня Алексиева не е пропуснала и един широко представен аспект от деловото общуване, а именно – езика на тялото или т. нар. невербална комуникация.

Друга добре представена на книжния пазар у нас тема – преговорите – също е предвавено инстригуващо в книгата, като в книгата те са представени компактно и интересно.

Стилът е четивен, като същевременно знанията са представени систематизирано. За автора може да се каже, че съчетава много добри теоретични познания, преподавателски опит и сериозна практика като консултант в областта на връзките с обществеността, но тук показва и умения да представя актуална информация в систематизирана форма в областта на деловото общуване.

Соня Алексиева е доцент, преподавател е в департамент “Икономика и бизнес администрация” на НБУ и в Международното висше бизнес училище в Ботевград; съвместява редица дейности, като едни от тях са претсаташе а Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) от 1995 г. и член на Управителния съвет на БХРА.

Списание, което можеш да препрочиташ и когато излезе новото издание

Това е сайт, на който може да откриете списанието http://www.foreignpolicy.com/

А на този http /www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=623481 – последния 23 брой на изданието в България. Солидно издание от типа на L’Europeo, с интересуваща се от различни въпроси интелигентна читателска публика. Списанието се отличава с много добре тематично подбрани статии; с четивен стил и понякога с провокативно поднесени гледни точки.

Интересно списание с преводни статии, но и с интересни публикации и на български автори. Темите, посветени на църквата, на Българската православна църква, на католицизма като религия и като институционализирана власт, информират, карат те да си задаваш въпроси по познатия медиен похват кое е правилно или вярно и кое – не. А отговорът всеки дава сам за себе си след прочита, често нееднократен.

Статията, представена и на корицата на този брой “Как Америка да продава идеите си по-добре” с автори Брус У. Джентълсън и Стивън Уебър”, наистина провокира и дори да не си даваш еднозначни отговори, със сигурност се замисляш по въпроси, например като: „Кой може да доминира на подобен пазар? Първо, пазарите са места, където лидерите се нуждаят от последователи, а не обратното. Вероятните лидери не издават заповеди, те правят оферти. Накрая именно последователите решават чие лидерство е най-привлекателно в този момент. Пазарните лидери не разчитат много на тайни сделки или на сек­ретност, за да поддържат своите позиции – отношенията са твърде прозрачни, за да се предлагат различни оферти на различните последователи. Освен това пазарните лидери никога не се отпускат и не губят форма, защото знаят, че техните конкуренти ще бъдат неумолими.
Казано просто: на пазара на идеите ние предлагаме, те избират. Човек не побеждава на пазара, той се конкурира за пазарен дял. И този дял не е постоянен, освен ако не го направиш такъв.”

Астор в зала 1 на НДК

Антраник Арабаджиян, зодия скорпион, роден на 18 ноември 1943 година в Шумен. Това са данни, които се отнасят до един от най-големите магове у нас – Астор. Бенефисът му на 29 януари 2009 година зала 1 на НДК представляваше един великолепен тричасов спектакъл, в който взеха участие магове – от утвърдени като Боби до начинаещи като Мони и внучката на фокусника; приятели като Николай Николаев, брат на друг голям маг – Орфи; певци (Хилда Казясан, Роси Рос, Мими Иванова, Мустафа Чаушев и др.), изпълнители от магическия театър на Астор (рАСТОРант – на бул. Черни връх, наричан Магически театър.

Артистът Астор бе не просто участник, не само централна фигура в представлението, той показа умение да цени талантите, да дава шанс за изява на онези, които са надарени от Бога, които са сръчни и които обичат професията си; да се радва сам от сърце на успехите на приятели и колеги; да ги сплотява; да дава идеи и да ги довежда до резултат; да доставя удоволствие на многохилядна публика като поднася мелодии и фокуси за всяка отделна група.

Този спектакъл е посветен на 65 годишнината му. Приятелите му го наричаха Антро, Виликия, маг, учител, но във всяко обръщение проличаваше искреност и уважение; без фалш, без лицемерие и без излишна куртоазия.

Това невероятно събитие е едно от поредицата, макар и не много, при които български творци участват в такива представления в чест на свои колеги и приятели; зрителят усеща, че те са общност; че изкуството се прави от таланти и се създава за публиката, за да й достави радост, да предизвика възхищение, да я пренесе, макар и за малко в света на магическото изкуство.

Астор е носител на награда златен Оскар за магическо изкуство, като през цялото време с присъствието си доказа, че го е заслужил.

Интерактивност при web-базирано реторическо наследство

Един модерен и нов, същевременно полезен и технически лесно използваем начин на представяне на речите е даден в сайта http://www.nytimes.com/interactive/2009/01/20/us/politics/20090120_INAUGURAL_ANALYSIS.html ary 20, 2009. Там е записано Analyzing Obama’s Inaugural Speech – Interactive video and transcript of President Barack Obama’s inaugural remarks on Jan. 20, 2009. Т.е. интерактивността е постигната чрез представяне на видео запис и едновременно с това транскрипция на речта (продължила 19.23 минути) при встъпване в длъжност и полагане на клетва от Барак Хюсеин Обама на 20 януари 2009 година. Посетителят на мрежата може да гледа записа и едновременно с това да чете в обособени абзаци точно тези думи, които в момента президентът произнася. Той може да види и реакциите на аудиторията, която на живо слуша речта и да направи изводи относно въздействието. Същевременно е налице възможност да проследи има ли синхрон между езикови и неезикови средства.

Реторика и политически PR

Президентската кампания в САЩ отчете още едно важно събитие. Третият и последен словесен двубой между Барак Обама и Джон Маккейн е вече факт. Той се проведе в университета “Хофра”, Лонг Айлънд, Ню Йорк. Отново, както и при втория дебат, водещ бе журналист, този път Боб Фишър от CBS.

Темите на телевизионния дебат бяха доминиращо върху вътрешната политика и финансовата криза.

Двамата опоненти спазиха деловия тон и речевия етикет, като обръщението “сенатор” неизменно присъстваше в изложенията и в обръщенията им, успоредно с емоционалната украсеност на  фразата, дори в нападките помежду им.

Маккейн следваше усвоеният подход към Обама и включи техники от черния PR, като го атакува за връзката му с Бил Ейърс, който е част от екипа му в предизборната кампания и чието минало вкючва участие в протести и други нерегламентирани дейности. Привнасянето на вина от болната глава на здравата и изваждане на мръсни ризи дори само в две области: протести и злоупотреба със средства в хода на кампанията (т.е. нечисто минало и корупционни практики понастоящем), повлияват по различен начин върху избирателите. В своя защита Джон Маккейн се опита да се разграничи от политиката на Буш, за да не носи негативите на предишните два мандата управление. Обама отново заложи на обещания за помощи на семействата в ситуацията на криза, като този път включи и тези от средната класа.

Кандидатът за президент Обама увеличава преднината пред съперника си Маккейн, както информират медиите (например http /news.bpost.bg/story-read-17938.php), позовавайки се на проучвания на авторитетни медии. Например според CNN 58% от зрителите смятат, че Барак Обама е победил Джон Маккейн, срещу 31%, които твърдят обратното. Резултати от проучване на CBS сочи, че 53% смятат за победител Обама, а Маккейн събира 22%.

Дебатите завършиха, те са само един от механизмите в предизборната кампания, остават срещи с избиратели и активиране и на други инструменти и техники на политическия PR.

Вече се огласяват прогнози, че нараства вероятността Обама да е следващият президент, който ще влезе след избори през ноември в Белия дом.