„Ако искаме да съградим, нека го направим заедно! ”. Така завършва речта на Росен Плевнелиев, произнесена на 19 януари 2012 година в пленарната зала на Народното събрание. На този ден по време на церемонията той положи клетва като президент, а Маргарита Попова като вицепрезидент на Република България.
Това последно изречение от речта е и призив, и послание за единение на нацията.
Речта не попада в каноните на традиционното политическо говорене, което познаваме в България. Речта не е патетичното политическо ораторство, което познаваме от началото на прехода. Речта е умерена, балансирана, ако се имат предвид лексиката и реторичните фигури. Всъщност няма изобилие на реторични похвати; фигуративният витиеват език не е присъщ на оратора. След израза „Ето как виждам България през 2020 година”, следват изречения, които синтезирано представят неговата визия за развитието на България. Чрез анафората и повторението десет пъти на „Сега” в началото на всяко едно изречение се постига и динамика, и отчетливост в изказа. А и яснота, че прагматичният президент, какъвто иска да бъде той, работи сега. Ораторът избягва аморфните прогнози за бъдещето, избягва и критичните „разрези” и негативните оценки въобще на политици, институции, минало, преход. Плевнелиев отчита това, което се е случило и има поглед напред какво ще се случи. От реторична гледна точка е уместно на това място да включи в речта такъв абзац, без да е настъпила умора у аудиторията – директна и индиректна, но и преди да разгърне изложението.
Същевременно като структура речта е построена съгласно основни ораторски правила. Ораторът Плевнелиев използва познати реторични изисквания към структурата на политически речи. Като съдържание речта се доближава до програмна реч, в нея има представяне не просто на идеи, а на концепция. Има отделни абзаци за това как ще функционира президентската институция по време на следващия мандат на държавния глава, как може да се развива България през второто десетилетие на 21. век.
Той повтаря на ключови места в речта думи като „успех”, „просперитет”, „механизми”, „енернгия“, „визия” и „репутация”, създава впечатление за собствен почерк, както и за това, че като оратор прави опит да ги изпълни с ново съдържание. Плевнелиев избягва използването на познатите ни думи план или имидж. Има на места кратки изречения: „Изстрадахме. Тежко беше.”
Изречения, които звучат като сентенции, поговорки, са част от специфичния облик на Плевнелиев като комуникатор, например : ”Най-страшният дефицит на една нация е дифицитът на бъдещето.”, „Няма пряк път към богатството.” Други звучат като клишета: „Образованието е мост към бъдещето.” Трети съдържат образи и се декодират бързо: „Водата е петролът на бъдещето.”. Четвърти са тип заключения: „Успешни са тези нации, които имат кауза и дългосрочна визия.”
Като продължителност речта надвишава половин час, в сравнение с някои речи на президенти на други държави, например на Барак Обама от 20 януари 2009 година, тя е по-дълга. От друга страна, Росен Плевнелиев, който идва от бизнеса и има управленски опит в друга област, чрез тази реч цели да изложи още в началото на своя мандат в тържествена обстановка своите виждания за президентската институция пред политици, държавници, дипломати, медии, пред българите.
Като комуникатор е овладян, уверен, спокоен, обръща се към присъстващите в пленарна зала, създава контакт с очи, като гледа към народните представители. Жестикулацията е умерена, интонацията не е монотонна, темпът не е бърз.
Има компактно присъствие, персонално и специфично говорене и в същото време се улавя следване на маниер на говорене, който се възприема като уместен за президент; балансът между следване на традиции, общоприети модели на поведение и индивидуалност го има.
Тандемът Росен Пленелиев и Маргарита Попова присъства именно като такъв – президент и вицепрезидент, ненатрапчиво, но видимо относно функциите им съгласно Конституцията. Дрес кодът при Попова е спазен, костюмът е делови, изискан, има и мекота, и метален отблясък. Костюмът на Плевнелиев включва един акцент, тъмносинята вратовръзка, без да е натрапчив, има фокус. За сравнение Георги Първанов е с червена вратовръзка.
Речта още вчера бе публикувана в сайтове на електронни медии, електронни версии на вестници. Видеоклипове и извадки от нея часове след произнасянето й вече са в социалните мрежи. Коментарите на политици не закъсняха, те съдържат оценки както на речта, така и на поведението на Плевнелиев. Специалисти и експерти от различни научни области също анализират речта. Форумите се напълниха с мнения и оценки. Без да предизвика крайно отрицателни оценки, речта е заявка за релевантно политическо говорене на държавен глава. Има очаквания към четвъртия президент и той ги осъзнава ясно.
http://wwww.vbox7.com/play:ca845f636b
http://www.ekipnews.com/news/politika/prezident/reakcii_na_kletvata_na_plevneliev_i_pyrvata_mu_prezidentska_rech/124619/
http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-20&article=396612
Самият той също има такива очаквания. Без да бъде назидателен, в края на речта си се обърна към българските политици:
„Уважаеми дами и господа народни представители,
Българската политика има много линии на разделение. Виждаме ги тук в парламента, но най-вече ги виждат всички български граждани. Политическото противопоставяне, повтарям, политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. То дава на българите възможността да избират най-доброто и да го подкрепят. Обръщам се към всички политици – запазете критичността към грешките на другите, както и към своите собствени, търсете алтернативи, бъдете себе си в политиката, но триумфът над политическия противник не трябва да минава през загърбването на националните приоритети. Може да има спор за пътя, но не и каква е посоката, а посоката е за доброто бъдеще на децата ни.”
И заключение, от лятото на 2011 година до деня на полагане на клетва на 19 януари 2012 година българите, а и не само те, виждат едно ускорено развитие на Плевнелиев в политика. Очакванията са за устойчиво развитие и солидно присъствие като държавен глава.
Ето и линк към текста на речта.
http://www.focus-news.net
Иванка Мавродиева
