Грандиозните тържества, които някои вероятно ще нарекат и политически PR events, в Берлин, Париж, София и в други градове по различен начин отбелязаха падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Някои от тях инкорпорираха, включваха като елемент от творческата инвенция и като реализация падането на стената.
Естествено Берлин стана център на честванията и резонно там присъстваха представители на различни държави, както настоящи държавни лица, заемащи високи управленски постове, така и такива, които преди 20 години играха ключова роля по време на промените. Над 100 000 германци наблюдаваха директно церемонията в дъжда, а милиони зрители пред телевизионните екрани.
Политическата реторика неизменно съпътства такива тържества и тя този път имаше своите проекции в речите на президенти, канцлери, държавни секретари и др. Германският канцлер Ангела Меркел по време на честванията пред Бранденбургската врата каза, че „Нощта на 9 ноември бе сбъдването на една мечта. Мнозина имаха роля, но това нямаше да се случи без куража на хората от бившата Източна Германия”. Меркел постави акценти върху ролята на Михаил Горбачов по време на реформите в бившия вече СССР. Другото име, което бе споменато, бе на бившия полски президент Лех Валенса, лидер на „Солидарност”.
Речта на Хилъри Клинтън, държавен секретар на САЩ, бе построена интересно, в нея имаше анафорични повторения какво се помни през десетилетията, чуха се метафорите за стената и препратки доколко тя е разрушена. Тя апелира да се да разрушат „стените на ХХІ в.“ и още нещо, как да се справят с „тези, които се крият зад тях„. В речта й се чу и абстрактно (засега) звучащата метафора за „новия крайъгълен камък на глобалната архитектура на сътрудничеството„.
След нейната реч присъстващите на тържествата в Берлин и тези пред телевизионните екрани можаха да чуят и обръщението на президента Барак Обама.
Дмитри Медведев, руският президент, показа умения да говори пред такава публика, като преди финала на речта си произнесе и няколко изречения на немски, един уместен и атрактивен реторичен похват.
Гордън Браун отправи похвала към духа на обикновените хора, които участваха в срутването на стената, а след това се катализира процеса на рухването на комунизма и се стига до обединението на Германия.
Никола Саркози говори интересно и патетично и също отправи призиви за мир и добросъседство в един променен свят.
Държави като Чехия, Полша, Унгария намериха място в речи на световни лидери, които правеха ретроспекции назад във времето, посочвайки етапи от съпротива срещу системата.
След приключване на всяка реч ораторът оповестяваше следващия държавен и политически говорител и това е една особена символика вероятно на приемственост и на готовност за сътрудничество.
Медийната реторика също се включи чрез предаванията на БНТ, журналиста Бойко Василев и участниците в студиото.
Като част от тържествата Меркел и Михаил Горбачов, бившият съветски лидер, символично преминаха моста „Борнхолмер Щрасе“.
И ако се върнем към стената, според сценария на честванията 1000 гигантски блока, изрисувани, цветни, различни от сивотата на реалните преди 20 години, бяха наредени край бившата стена до Бранденбургската врата повече от километър. Те бяха съборени по начина, по който падат елементите от играта домино, символизиращи промените след 1989 г. в страните от бившия вече соцлагер.
А в Берлин по време на посещения лидери са произнасяли речи, в които са отправяли послания. Джон Кенеди в речта, станала известна като „Аз съм берлинчанин” през юни 1963 година, в Западен Берлин, пред Кметството, изрича символичното изречение „Ich bin ein Berliner!” („Аз съм берлинчанин!„), което е своеобразен протест срещу разделението на Германия и подкрепа на правото на свобода.
В историята, в архивните кадри и в репортажите са съхранени и други призиви, като тези на Роналд Рейгън, който през 1987 г. апелира в реч Бранденбургската врата: „Мистър Горбачов, отворете тази врата, съборете тази стена!“. 
Бил Клинтън в реч в Берлин през 1994 заявява: „Нищо няма да ни възпре. Всичко е постижимо.“
Честванията по повод падането на Берлинската стена представиха не просто умения да се правят тържества по модерен начин, при използване на нови технологии и техники, при интересна визуализация и светлинни ефекти, но и един нов начин на мислене, различно политическо говорене.
Публикувано от mavrodieva
Оригиналната книга на Маким Бехар, посветена на комуникацията в мрежата, и по-конкретно на Facebook, е написана на два езика – български и английски.
Публикувано от mavrodieva 
Публикувано от mavrodieva
„Основи на реториката” е монография, издадена от издателството на СУ „Св. Климент Охридски”, а авторът е професор дфн Донка Александрова. Ако се търси покритие между заглавие и съдържание, то в случая основателно може да се каже, че това е постигнато в максимална степен.
Последващите покани и отстъпки към регистриралите се около или над 4000 за участие (среди които и аз) също са не просто демонстрация на умения да се прилагат съвременни комуникационни подходи, но и действително показаха готовност за продължаващо сътрудничество или поне перманентна информираност.


Игра с думи, азбуки и значения още в заглавието, което те кара да се спреш на щандовете в книжарниците и да попиташ или да отправиш мълчаливо въпроса към себе си:„Какво ли може да е съдържанието на тази книга?”
Четири книги, които професор Йордан Ведър написа и издаде и в които представя:
Красиво и естетично оформена корица, интересно съдържание, четивен стил и представяне на информация в систематизиран вид в три области: реторика, PR и медии и в пресечните им кръгове.