Политическата реторика по повод 20 години от падането на Берлинската стена

Грандиозните тържества, които някои вероятно ще нарекат и политически PR events, в Берлин, Париж, София и в други градове по различен начин отбелязаха падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Някои от тях  инкорпорираха, включваха като елемент от творческата инвенция и като реализация падането на стената.

Естествено Берлин стана център на честванията и резонно там присъстваха представители на различни държави, както настоящи държавни лица, заемащи високи управленски постове, така и такива, които преди 20 години играха ключова роля по време на промените. Над 100 000 германци наблюдаваха директно церемонията в дъжда, а милиони зрители пред телевизионните екрани.

Политическата реторика неизменно съпътства такива тържества и тя този път имаше своите проекции в речите на президенти, канцлери, държавни секретари и др. Германският канцлер Ангела Меркел по време на честванията пред Бранденбургската врата каза, че „Нощта на 9 ноември бе сбъдването на една мечта. Мнозина имаха роля, но това нямаше да се случи без куража на хората от бившата Източна Германия”. Меркел постави акценти върху ролята на Михаил Горбачов по време на реформите в бившия вече СССР. Другото име, което бе споменато, бе на бившия полски президент Лех Валенса, лидер на „Солидарност”.

Речта на Хилъри Клинтън, държавен секретар на САЩ, бе построена интересно, в нея имаше анафорични повторения какво се помни през десетилетията, чуха се метафорите за стената и препратки доколко тя е разрушена. Тя апелира да се да разрушат „стените на ХХІ в.“ и още нещо, как да се справят с „тези, които се крият зад тях„. В речта й се чу и абстрактно (засега) звучащата метафора за „новия крайъгълен камък на глобалната архитектура на сътрудничеството„.
След нейната реч присъстващите на тържествата в Берлин и тези пред телевизионните екрани можаха да чуят и обръщението на президента Барак Обама.

Дмитри Медведев, руският президент, показа умения да говори пред такава публика, като преди финала на речта си произнесе и няколко изречения на немски, един уместен и атрактивен реторичен похват.

Гордън Браун  отправи похвала към духа на обикновените хора, които участваха в срутването на стената, а след това се катализира процеса на рухването на комунизма и се стига до обединението на Германия.

Никола Саркози говори интересно и патетично и също отправи призиви за мир и добросъседство в един променен свят.

Държави като Чехия, Полша, Унгария намериха място в речи на световни лидери, които правеха ретроспекции назад във времето, посочвайки етапи от съпротива срещу системата.

След приключване на всяка реч ораторът оповестяваше следващия държавен и политически говорител и това е една особена символика вероятно на приемственост и на готовност за сътрудничество.

Медийната реторика също се включи чрез предаванията на БНТ, журналиста Бойко Василев и участниците в студиото.

Като част от тържествата Меркел и Михаил Горбачов, бившият съветски лидер, символично преминаха моста „Борнхолмер Щрасе“.

И ако се върнем към стената, според сценария на честванията 1000 гигантски блока,  изрисувани, цветни, различни от сивотата на реалните преди 20 години, бяха наредени край бившата стена до Бранденбургската врата повече от километър. Те бяха съборени по начина, по който падат елементите от играта домино, символизиращи промените след 1989 г. в страните от бившия вече соцлагер.

А в Берлин по време на посещения лидери са произнасяли речи, в които са отправяли послания. Джон Кенеди в речта, станала известна като „Аз съм берлинчанин” през юни 1963 година, в Западен Берлин, пред Кметството, изрича символичното изречение „Ich bin ein Berliner!” („Аз съм берлинчанин!„), което е своеобразен протест срещу разделението на Германия и подкрепа на правото на свобода.

В историята, в архивните кадри и в репортажите са съхранени и други призиви, като тези на Роналд Рейгън, който през 1987 г. апелира в реч Бранденбургската врата: „Мистър Горбачов, отворете тази врата, съборете тази стена!“.

Бил Клинтън в реч в Берлин през 1994 заявява: „Нищо няма да ни възпре. Всичко е постижимо.“

Честванията по повод падането на Берлинската стена представиха не просто умения да се правят тържества по модерен начин, при използване на нови технологии и техники, при интересна визуализация и светлинни ефекти, но и един нов начин на мислене, различно политическо говорене.

Съвети, които се препрочитат като поговорките

Оригиналната книга на Маким Бехар, посветена на комуникацията в мрежата, и по-конкретно на Facebook,  е написана на два езика – български и английски.

Тя представя интересно и атрактивно съвети, мнения, оценки.

И те се четат наистина по начин, поне според мен, както четем пословици, поговорки, сентенции.

Писмени и устни комуникации

„Писмени и устни комуникации” е озаглавена книгата, която е полезно учебно четиво за студентите не само от Международното висше бизнес училище в Ботевград.

Авторите проф. Йордан Ведър и д-р Лалка Борисова систематизирано са представили основни термини и понятия, така че да се получи цялостна представа за проявленията на комуникацията в две основни форми: писмена и устна.

Практически полезно четиво, този вид учебно помагало е резултат на дългогодишната преподавателска практика на авторите и умението им да представят знания в една съвременна и динамично променяща се среда. Студентите могат да открият не само термини, не само практически съвети, но и научна информация, която ще им бъде полезна в различни сфери, в които те намират практическа реализация.

Основи на реториката

„Основи на реториката” е монография, издадена от издателството на СУ „Св. Климент Охридски”, а авторът е професор дфн Донка Александрова. Ако се търси покритие между заглавие и съдържание, то в случая основателно може да се каже, че това е постигнато в максимална степен.

Действително става въпрос за основи на една древна наука, която и днес има своите съвременни проявления. Читателят може да намери информация за реториката в една логична структура, която по глави представя съответно предмета и основни категории на тази наука.

В първа глава се правят се обосновани диференцирания между общуване  и реторическо общуване, между реторика и омилетика; въвеждат се базови понятия като ораторско изкуство и реторическа аудитория.

Втората, най-обемна глава, е посветена на историята на тази наука, като се започне от възникването й, от фундаменталните постановки на Аристотел , преминава се през Античността, Средновековието и се стига до  съвременността. Авторът прецизно е въвела данни за учените, които са представяли свои позиции във връзка с реториката, от известния Петър Рамус до непознатия за мене досега Ричард Уотли.

Третата глава е ориентирана към една интересна област, каквато е ораторският стил, като тук солидната филологическа и реторическа подготовка на проф. Александрова е в основата на представяне на различията между устна и писмена реч, на стиловете на политическото говорене и др.

Прагматичната ориентация на науката и изучаването й в университетите предполага и дейности, сред които реторически анализ, а именно той е представен чрез базови теоретични постановки в четвърта глава. Не са отминати и Жак Сегела, наречен „създателят” на президентите”, Кенет Бърк и двама автори като Хърбърт А. Уйчелнз, определен като теоретик на съвременната реторическа критика и Алфред Корзибски, представен чрез критиката му за „език – реалност”.

Монографията на проф. Александрова попълва една празнота в съвременното българско реторично познание.

WebiT – особено PR и образователно събитие, презентации и модели на поведение

WebiT –  особено PR и образователно събитие, презентации и модели на поведение

Вероятно това са само част от пъзелите, които съставят и съставляват WebiT.  Според някои специалисти това е изложение за дигитален маркетинг и интернет бизнес. Според други то е B2B изложение и конференция за интернет бизнес и маркетинг. Вероятно терминологичните уточнения ще продължат и в бъдеще, както и опитите да се усъвършенства този бизнес.

Двата дни – 7 и 8 октомври – не разтърсиха света на интересуващите се българи от новости в областта на маркетинга в и чрез мрежата. Двата дни обаче бяха предхождани от масирана, но ненатрапчива рекламна кампания: билбордове, банери, постери в метрото, брошури, дипляни и т.н. Последващите покани и отстъпки към регистриралите се около или над 4000 за участие (среди които и аз) също са не просто демонстрация на умения да се прилагат съвременни комуникационни подходи, но и действително показаха готовност за продължаващо сътрудничество или поне перманентна информираност.

Преди стартирането на WebiT самата регистрация изигра ролята на и своеобразен тест и нестандартно проучване на готовността да се извърши регистрация по един много добре познат начин, но начин, който е усъвършенстван и удобен за желаещите да чуят новости. Периодично информиране на заявилите участие бе без патос и без прекалено любезно досаждане.

Още от регистрацията във фоайето участникът препотвърждава мнението си, че е взел правилното решение, плащайки да чуе нещо ново в приятна, ненатрапчива и същевременно завладяваща обстановка. Елегантно, но въздействаща брандиране – от стените до  трибуните на презентатора, през рекламите на плазмените телевизори до дизайнерските решения на печатна и визуална реклама. Всичко това кара посетителя да се спира и да търси информация за себе си и за своя бизнес.

Три презентационни зали, атрактивни и интересни събития, включили елементи на инфотеймънта при сгъстената програма дадоха възможност всеки да присъства на разнообразни събития.

Дори информацията от представители на Google да не бе на 100 процента нова, присъстващите получиха систематизирана информация за тенденции и процеси и успяха да верифицират своите знания, управленски подходи и мениджърски стереотипи.

Презентаторите от EBAY, Coca-Cola, PayPal и Ciao наистина показаха перфектни презентационни умения и дадоха нова информация. Български участници като тези на Economedia също представиха нови модели на създаване и управление на медиен бизнес.

Термини като Viral campaign се изпълниха със съдържание за много от посетителите на Webit.

Всеки от нас имаше възможност да види реално как действа eAcademy, че тя далеч не е само office@e-acad.eu и че ще се наложи като паралелна и успоредна образователна практика, конкурираща утвърдените и познатите досега.

Чутото и мултиплицирано в мрежата изречение Content is King, but distribution is King Kong!, може и да стане крилата фраза, но то съдържа голяма доза истина. Посетителите се убедиха в това, че едновременно с прекрасна форма – от покани до оформление, от зали до рекламни материали идва съдържанието под формата на вербална, визуална и неезикова информация, разпространена чрез различни канали.

http://www.webit.bg/bg/program.html

Пол Холмс и вижданията му за PR

Гостуването на известни имена на учени и практици, на политици и авторитети в България невинаги се превръща в събитие за общността. Гостували са Умберто Еко, ще идва Филип Котлър, предстои по време на семинарите на Webit да говорят и презентират изявени практици, медии, мениджъри.

В случая с Пол Холмс това не е рутинна визита или конюнктурно посещение, нито протоколни срещи. Специалистът представи свои идеи и виждания за PR, започвайки атрактивната лекция в хотел Шератон със самоирония, привидно принизяване (един познат реторичен похват), като в американски стил привлече вниманието на присъстващите над 100 специалисти по PR в България.

Пол Холмс стартира с провокативната дума „кураж”.  Той я посочи като необходимо качество за всеки, който иска да стартира и успее в тази нелека професия.  Кураж да започнеш, да продължиш и да отстояваш позиции пред шефове, пред колеги, умеейки на слушаш, да анализираш, да реагираш, да бъдеш едновременно етичен и в час с технологиите.

Да оценяваш, че медиите са важни, но те са само върхът на айсберга в PR.

Това са само част от идеите, които сподели Пол Холмс с PR специалисти у нас, като монологичното му изложение като времетраене и ораторски умения бе равно на диалога, т.е. даването на отговори на въпроси и коментари на присъстващи.

Самият Холмс показа, че наистина има 25 години опит, че като основател и главен редактор на The Holmes Report, е наясно с медиите, с W 2.0, с W 3.0, с етичните стандарти и с това как се говори, без да се дават назидателно съвети и как да се оценяват успехите в PR.

Организатори на събитието в хотел Шератон на 10 септември 2009 г. е БАПРА.

Снимка от http://www.capital.ro/zoom/111701/121-17982-1819_paulholmes3.jpg

Шареният PR

„Шареният PR” е обединяващата тема на XI лятна школа по PR в НБУ, която се проведе от 13 до 15 юли 2009. По традиция преподаватели и студенти представиха свои виждания, позиции и мнения по тази провокативна и привидно ненаучно звучаща тема. Всъщност тези, които четоха доклади и правиха презентации, бяха насочили теоретичните измерения и наблюденията си в няколко посоки, а тези, които предизвикаха интереса на присъстващите, бяха:

- PR и медии и съответно как се формира медиен образ,

- може ли да се говори за жълт PR и дали и доколко е възможно той да бъде трансформиран в бял PR;

- шоубизнесът и PR – една тема, която попада във фокуса на проучванията все по-устойчиво;

- политическият PR, който даде достатъчно интересни обекти и събития за изследване през 2009 година – изборите за депутати в Европарламента и за народни представители в българския национален парламент бяха представени доста интересно и акцентите бяха и върху персоналния, и върху партийния, и върху институционалния имидж;

- интернет и новите технологии и как PR се осъществява в и чрез социалните мрежи, twitters, във форумите и в т.нар. нови медии.

- и един особен вариант в доклада на директора на школата д-р Д. Бошнакова  – Сбърканите български политически комуникации онлайн.

Атрактивен момент в това издание на Лятната школа бе интервюто на Опра Уинфри с Майкъл Джексън, което участниците видяха от 16.00 часа на 13 юли 2009.

При всички тези теми, представени далеч не изчерпателно тук, става ясно, че интригуващото наименование «Шареният PR” на Лятната школа през 2009 в НБУ наистина покрива очакванията.

За повече информация и програмата може да посетите http://www.nbu.bg/index.php?l=570&art=15872

PRоговорки

Игра с думи, азбуки и значения още в заглавието, което те кара да се спреш на щандовете в книжарниците и да попиташ или да отправиш мълчаливо въпроса към себе си:„Какво ли може да е съдържанието на тази книга?”

Когато я разгърнеш, установяваш, че стилът и езикът са четивни, информацията е подредена приятно и същевременно ясно, без разпиляване и преминаване от тема в тема.

Когато прочетеш и името на автора – д-р Десислава Бошнакова, а и издателството ROI Communication, решаваш, че това е книга, която няма да е само четиво за през лятото, а книга, която може да бъде полезна на всеки, който се интересува от PR, от комуникации, от медии.

От реторична гледна точка, поговорките може да представят мъдрости и да се запомнят лесно, да доказват твърдения или да служат за насочване на мисълта към теми, които може и да те интересували, но не си стигнал до тях, поради заетост и ангажираност в други области.

Време е да се открият и преоткрият истини за PR.

Реторът Ведър в четири издания с поезия, афоризми и … размисли

Четири книги, които професор Йордан Ведър написа и издаде и в които представя:

-         свои стихотворения, писани в близките и далечни десетилетия;

-         мисли и афоризми; създадени като хрумвания или като плод на бързата му и остра мисъл.

Повечето стихове и афоризми са находки и попадения по различни теми, явления, социални събития и процеси, морални и етични норми или относно проявленията или нарушаванията им в реалността.

Самоироничният поглед на професора и същевременно себеуважението и отстояването на принципи, устояването на различни атаки са в основата на „Афоризми, закачки, размисли”. Това е на пръв поглед лека за четене книга, но всъщност там са представени голяма част от афоризмите на Йордан Ведър. Тук той представя себе си чрез един труден и немного познат жанр, където философските размишления, красивите фрази и лаконичните изрази ти действат като магнит да продължиш да ги четеш и препрочиташ.

Прозаични и поетични словесни творения са събрани в другата книга от автора, като селекцията и автоцензурата е дала като резултат украсени и семпли, но въздействащи текстове.

Моите предпочитания са към книгата „Пътят”, където са събрани поезия и мъдрости, родени след преживявания и след катарзиса на дългите размисли, които не се натрапват и които те насочват към това да направиш поредното пътуване към себе си, към другите, към целите и към поредното себеопознаване и верифициране на истинските стойности.

Доайенът на реториката показва себе си в нова светлина и разкрива другите свои лица в тези четири книги.

Къде и как реторика, PR и медии имат пресечни точки или за един успешен дебют

Кремена Георгиева е млад автор, който в първата своя монография представя базови теоретични постановки, анализи на съвременни ситуации и съвети във връзка с ефективно комуникиране в три области – реторика, PR и медии. Изборът на структурното оформяне на книгата привлича вниманието с един необичаен или по-скоро не толкова често срещан у нас начин да се представят сериозни неща: чрез диалог и споделяне. В случая това споделяне и съветване е с равностойна и ангажирана, с мотивирана и компетентна дама, вероятно колега. Диалогът е въображаем, авторката говори в привидно неформална обстановка по теми, които са свързани с това как да организираш и проведеш пресконференция, как да подготвиш събитие или как да напишеш материалите така, че журналистите да ги прочетат и да имат полза от тях; как да няма усещането за бариери между PR специалисти и работещи в медиите.

И особено как древната наука реторика все още е полезна в много ситуации в различни сфери, а в нашето ежедневие, особено като се преосмислят базови постановки и се адаптират към съвременни практики.

Красиво и естетично оформена корица, интересно съдържание, четивен стил и представяне на информация в систематизиран вид в три области: реторика, PR и медии и в пресечните им кръгове.