Публикувано от: mavrodieva | октомври 10, 2018

Визуална реторика и онлайн комуникация

Хилядолетия наред реториката се свързва преобладаващо със словото.

През 20. и 21. век вече се говори все повече за визуална реторика.

Визуалното е част от политическите речи, медиите, онлайн комуникацията.

То се открива в презентациите, рекламата, ПР.

За повече информация вижте:

Examples of Visual Rhetoric: The Persuasive Use of Images
Glossary of Grammatical and Rhetorical Terms

https://www.thoughtco.com/visual-rhetoric-1692596

Advertisements

Научна конференция под надслов „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ИСТОРИЯ, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ” ще се проведе в Шуменския университет „Константин Преславски“. 

Конференцията е юбилейна и е посветена на 40 години от създаването на Катедрата по български език.

Мястото е Шумен, Шуменският университет.

Датите са 27-29 септември 2018.

Повече информация може да видите на специално създадения сайт: 

Мултидисциплинарната конференция „Вдъхновяваща наука и иновации“ се провежда на 3 май 2018 г. в „Capital Fort“, от 13 часа, в  зала „Ню Йорк Сити“.

Интересни моменти са:

  • живата демо лаборатория „Практичното любопитство“ и
  • изложбата „Вдъхновение и наука“.

Лектори са:

  • проф. д-р Анна-Мария Борисова,
  • акад. проф. д-р Иван Миланов;
  • проф. д-р Арман Постаджиян;
  • проф. д-р Асен Дудов;
  • Елвин Гури;
  • Явор Гочев.

Bulgaria ON AIR провежда поредната си успешна инициатива.
Това е конференцията „Образование и бизнес: Региони“.
Място на провеждането:
Хотел Маринела, зала София-1.
Дата:
10 май 2018 от 16:00 до 17:30ч.

Водещ на събитието е Мартина Ганчева – журналист в Bulgaria ON AIR.
Лектори са известни имена он академичните и бизнес среди, практици и експерти.

Както е записано в сайта, целите са:
„Да фокусира вниманието на институциите, общините и бизнеса върху превръщане на образованието в акселератор за икономически растеж на страната и най-вече регионите;

– Да привлече вниманието на бизнеса, научните и образователните институции върху високата добавена стойност от сътрудничеството и инвестициите в регионите за създаване на по-добър бизнес климат;

– Да дискутира влиянието на дигиталните и иновативни технологии върху управлението и развитието на знанието в регионите в посока по-добър живот.“

Участниците търсят отговори на следните въпроси:
„Как да развием предприемачеството сред младежите и студентите в регионите?
Образование и дигитални умения в регионите.
Как се изграждат и развиват таланти. Как се привличат и задържат на талантите в региона?
Как се насърчават ученици от горния курс и студенти за развитие на бизнес в регионална среда – менторство, осигуряване на финансова подкрепа, образователни и нетуъркинг практики. Нагласи към предприемачеството.“

За повече информация вижте на сайта <a href=“www.edu-business.info“ title=„Образование и бизнес. Региони. БГЕр“>www.edu-business.info</a>.

 

На 2 и 3 февруари 2018 г. в Националния дворец на децата в София се проведе международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Конференцията бе открита от Деница Сачева, заместник-министър на Министерството на образованието и науката (МОН); от Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) и от Татяна Досева, директор на Националния дворец на децата (НДД).

Организатори са Центърът за обучение и квалификация на педагогическите специалисти и Институтът по реторика и комуникации.

Корица-Педагогическа-комуникация-2018

Участниците получиха при регистрацията сборник с доклади, издание на „Фабер“, Велико Търново.

Издаването на 40 доклада в сборник с обем 334 страници и предоставянето му по време на научното събитие е добра практика.

Така участниците имат възможност да прочетат текстовете веднага след приключване на международната научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

В раздел „Основни доклади“ са публикувани:

– докладът на проф. Юлияна Рот, ключов лектор, на тема „Интеркултурна педагогика: Размисли между теорията и реалностт.“;

– резюмета на доклада на д-р Фотини Еглезу, ключов лектор, „Rhetorical ‘paideia’ (‘παιδεία’) into modern educational settings: From theory to praxis … again” и на уъркшопа, воден от нея, „Rhetorical contests in pedagogical praxis“ и други.

 

Докладите са публикувани в обособени раздели:

– „Технологиите в педагогическата комуникация“;

– „Виртуална и визуална педагогическа комуникация“;

– „Педагогическа комуникация и социални мрежи“;

– „Интеркултурна комуникация в мултикултурна среда“;

– „Приобщаващото образование и педагогическата комуникация“;

– „Комуникацията в детските градини и началното образование“.

 

Иванка Мавродиева

На 2 и 3 февруари 2018 г. в Националния дворец на децата в София се проведе международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Конференцията бе открита от Деница Сачева, заместник-министър на Министерството на образованието и науката (МОН); от Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) и от Татяна Досева, директор на Националния дворец на децата (НДД).

otkrivane

Организатори са Центърът за обучение и квалификация на педагогическите специалисти и Институтът по реторика и комуникации.

Ключови лектори и доклади:

проф. Юлияна Рот, преподавател в „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, Герма­ния –  „Интеркултурна педагогика: Размисли между теорията и реалността“

IMG_20180202_095940

– д-р Фотини Еглезу от Гърция, преподавател в Университета в Пирея – „Rhetorical ‘paideia’ (‘παιδεία’) into modern educational settings: From theory to praxis … again“

IMG_20180202_105315.jpg

– проф. д-р Ванче Бойков от Университета в Ниш, Сърбия – „Предпоставки за ефективна педагогическа комуникация“

– проф. Иванка Мавродиева, СУ „Св. Климент Охридски“, Институт по реторика и комуникации – Социални мрежи, образователен ПР и образователен мениджмънт“.

IMG_20180203_094029.jpg

 

На 2 февруари 2018 г. проф. Д-р Юлиана Рот проведе уъркшоп на тема „Културни различия в мултикултурната класна стая“.

IMG_20180202_132959

На 3 февруари 2018 г. д-р Фотини Еглезу проведе уъркшоп на тема „Rhetorical contests in pedagogical praxis“.

 fot_2

Докладите са обединени в следните секции:

  • Технологиите в педагогическата комуникация
  • Педагогическа комуникация и социални мрежи
  • Виртуална и визуална педагогическа комуникация
  • Интеркултурна комуникация в мултикултурна среда
  • Приобщаващото образование и педагогическата комуникация
  • Комуникацията в детските градини.

 

В докладите на 40 участника е обхваната проблематика от методи на преподаване, социални мрежи, фейсбук, виртуална класна стая, Едмодо, преподаване на реторика на английски език, както и предмети като история, руски език, английски език в езикови гимназии. Представени са добри практики по екология в детски градини, образователен мениджмънт и образователен ПР, перспективите пред педагогическата комуникация. Друга група доклади включва информация за интеркултурната комуникация, езикът на омразата. Интересни са и докладите, посветени на приобщаващото образование.

Корица-Педагогическа-комуникация-2018

Участниците получиха при регистрацията сборник с доклади, издание на „Фабер“, Велико Търново, което е добра практика и така има възможност да се прочетат текстовете веднага след приключване на конференцията „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

 

Иванка Мавродиева


 

Една от най-коментираните, харесвани и разпространявани речи по време на церемонията при тържественото откриване на председателството на България на Европейския съюз, произнесена на 11 януари 2018 г. в Народния театър „Иван Вазов“, е на Доналд Туск.

Доналд Туск я произнесе в качеството си на председател на Европейския съвет.

Първото, което предизвика овациите на присъстващите, е че той я произнесе на български език.

Второто, което предизвика ръкоплясканията, е че Доналд Туск започна със стихотворение, с цитат от стихотворението „Отечество любезно“, написано от Иван Вазов.

Това не е проява на формална учтивост или дипломатичен тон, а уважение към културното, литературното наследство на България. Познаване на постиженията на страната ни и на нейната история.

Ефектно реторично начало.

Елегантно поднесени факти и сравнения.

Повторението и развиването на темата за „нови красоти“ е интересен реторичен похват на структурно равнище.

Аргументите за приноса на България в европейската история са почерпвани от достоверни източници.

Алегорията и препратките между филмовата продукция „Игра на тронове“ и пожеланието да няма злини, е интересен похват да се декларира позиция, да се направят прогнози, да се изкажат пожелания.

Бързото декодиране на информация и умелото преминаване от поезия към политика, създава впечатлението за полет на мисълта и витиеватост на словото.

Ще спомена петте реторични канона и етапи/стъпки при подготовката на една реч: търсене на материал и селектиране, структуриране и аргументиране, словесно украсяване, запомняне и произнасяне. Както стана ясно, той се е готвил старателно, научавал е по едно изречение на български език, репетирал е, с респект към събитието и позицията.

Тази реч на Доналд Туск допринася и за изграждане на неговия персонален имидж.

Тази реч на Доналд Туск показва какво е да съблюдаваш протокола и етикета, но и да си уникален.

Тази реч на Доналд Туск показва какво е солидарност, както е съпричастност, но и как да оставаш на дистанция съобразно поетата социална и отговорна роля.

Тази реч на Доналд Туск е произнесена с ораторско майсторство, тя е на високо равнище, неезиковите средства и дрес код – в синхрон, паузите – уместни.

 

Тъй като смятам, че има и друг етап, следкомуникативният, резултат от медиите, онлайн медиите, социални мрежи, тази реч е разпространена от много българи в техните профили. Тази реч на Доналд Туск е модел и образец на модерна, въздействаща, дипломатическа, тържествена, институционална реторика.

Дали ще остави следа в историята, трудно е да се каже.

Тази реч на Доналд Туск остави следа в сърцата на българите.

Доналд Туск вече е разпознаваем не само като председател на Европейския съвет, не само като премиер на Полша от 2007 до 2014 година.

След речта си на 11 януари 2018 година Доналд Туск е запомнен като оратор, задал модел на поведение, образец на баланс между информативност, тържественост, визионерство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A2%D1%83%D1%81%D0%BA

Ето и официалните отразявания.

http://www.consilium.europa.eu/bg/european-council/president/

https://www.bnt.bg/bg/a/rechta-na-donald-tusk-pri-otkrivaneto-na-blgarskoto-evropredsedatelstvo

https://www.tvevropa.com/2018/01/donald-tusk-s-rech-na-balgarski-ezik-pri-otkrivaneto-na-evropredsedatelstvoto/

https://www.bgonair.bg/bulgaria/2018-01-11/tusk-s-rech-na-balgarski-nikoy-ne-vi-e-dal-nishto-darom

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/donald-tusk-recitira-otechestvo-liubezno-na-bylgarski-ezik-video-2071981

 

ПП

Имах удоволствието да участвам в предаването „Нощен хоризонт“ по БНР на 12 януари 2018 г. с водещ Мая Данчева, където заедно с чл. кор. проф. д.и.н. Васил Николов, заместник-председател на Българската академия на науките, коментирахме събитието.

Иванка Мавродиева, професор, д.ф.н.

 

 

 

На 11 януари 2018 година на тържествена церемония в Народния театър „Иван Вазов“ стана откриването на председателството на България на Европейския съюз за следващите 6 месеца.

Церемония без излишна патетика, без сухотата на церемониала, без дълги и помпозни слова.

Министър Лиляна Павлова откри тържественото с кратко слово, като домакин. Премиерът Бойко Борисов закри, говорейки в своя стил, цветно и образно, без преминаване тънката граница на церемонията и протокола, стремейки се да спазва основните параметри.

Председателят на Народното събрание направи опит да произнесе подготвения текст, но рутината все още не е постигната изцяло.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, постави фокуса върху ролята му в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, за ролята на страната ни на регионално равнище, за геополитиката и икономиката, използва лек хумор, но оставайки на равнището на статуквото.

Доналд Туск, председател на Европейския съвет, показа какво е класа, въздействащо ораторството, етикет, протокол и какво е да си визионер.

Антонио Таяни, председател на Европейския парламент,  припомни за срещите си със студенти от Софийския университет и постави акценти върху отговорностите на ЕС да работни места на младите и образованите.

На 11 януари 2018 г. по време на протестите гражданската реторика, тази на българите, които искат и участват активно в живота на страната ни и искат да има прозрачност, да има тяхно ефективно участие в процесите, също звучеше.

Гражданите ще използват председателството да представят свои идеи, да се легитимират като субекти и активни актьори на политическата сцена.

Имаше и неглижиране на техните действие в оценката на действащи политици и министри.

Широко и пъстро ветрило на прояви на реториката: президентска, министерска, парламентарна, институционална, гражданска. Така започна европредседателстовото на България, с говорене по важни за обществото теми.

Чу се фразата „България води Европа“.

Многократно се произнесе девиза „Съединението прави силата“.

Чуха се пожелания за стабилност, благоденствие и сигурност.

Тържествената реторика не остана в сянката на политическата, а се получи симбиоза между тях.

 

ПП

Имах удоволствието да участвам в предаването „Нощен хоризонт“ по БНР на 12 януари 2018 г. с водещ Мая Данчева, където заедно с чл. кор. проф. д.и.н. Васил Николов, заместник-председател на Българската академия на науките, коментирахме събитието.

Иванка Мавродиева, професор, д.ф.н.

 

70g-IIstI-Коnferentsia-programa-final (1)
На 5 декември 2017 г. от 9.30 ч. в Големия салон на БАН (ул. „15 ноември” № 1) ще се проведе научна конференция „Историческата наука пред съвременните предизвикателства” в Големия салон на БАН.
Ще бъде открита документална изложба „70 години живяна история” във фоайето на БАН.

плакат-аргументация-ВТУНа 14 октомври 2017 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, във Философския факултет, се проведе научна дискусия на тема: „Аргументацията – традиции и перспективи“ (Истина и неистина в политическата и правната аргументация).

Организаторите на събитието са проф. дфн Мариета Георгиева Ботева, професор по реторика и връзки с обществеността; доц. Иво Ангелов Дочков – преподавател по антична и средновековна философия.

мариетаботева2

Участниците в кръглата маса са:

  1. Светлана Петрова – учителка по история и философия в гр. Елена.
  2. Миглена Дамянова-Радойска – учител по философия, докторант по философия на правото.
  3. Елка Иванова – учител по философия и история във Велико Търново – Спортно училище.
  4. Ваня Рашкова – учител по философските дисциплини в училище „Асен Златаров“ – В. Търново, докторант по философия на правото.
  5. Иван Цанев – докторант по философия на правото.
  6. Генко Генков – лекар-психиатър, богослов, магистър по философия
  7. Александър Узунов – докторант към катедра „Политология“.
  8. Бояна Стоянова – магистър по Политология. Дипломация и национална сигурност.
  9. Мариета Григорова – студентка по Философия, II-ри курс.
  10. Габриела Георгиева, Боряна Рачева, Александра Стойчева и Димитър Ганчев – студенти в I-ви курс по специалност Философия – редовно обучение.

мариетаботева

Изводи и обобщения, около които участниците в дискусията се обединиха:

  1. Нравственост, етика и красота в речта, разбирана като надеждност, порядък, въздържаност, нравствен дълг – това са идейните основи на реториката във всички векове.
  2. Живеем в епоха, в която има основания да се говори за ренесанс на реториката. Възражда се античният идеал: добрият оратор е добър гражданин, добрият гражданин е добър оратор. Смелостта да имаш лична позиция, която отстояваш при определени обстоятелства, понякога струва кариерата или живота на човека – Демостен, Цицерон.
  3. Добрият политически, съдебен, академически и всеки друг оратор представя коректна аргументация, насочена към истината и целесъобразността в полза на хората. Коректната аргументация представлява доказване на истини, формиране на убеждения, без лъжливи тълкувания.
  4. В книгата „Полето на аргументацията“ (1970 г.) Х. Перелман посочва перспективата към по-голяма обвързаност на политическата аргументация със съдебната. Политиците-юристи по-често включват правни основания в речите си. Коректната аргументация в политическите дискурси се основава на истинни тези и аргументи, подкрепени със закони и норми от правото. Аргументацията се превръща във философски и морален метод в доказването и убеждаването.

Правната логика включва изучаването на неформалните аргументационни схеми, присъщи на правния текст. В правните разсъждения аргументите от политическо естество се използват, когато се оценяват последствия и се оправдава дадена интерпретация на закона. Пример за това представляват съдебно-политическите речи на Цицерон срещу Катилина.

  1. Личността реализира своя имидж посредством аргументация, насочена към другите участници в дискурса. Реторическите средства за изграждане на публичен имидж са вербални и невербални.
  2. Поетите се раждат – ораторите се създават (Цицерон). Необходима е специализирана подготовка при формиране на умения да се аргументира в монолог и диалог.

 

Подготвили доц. Иво Дочков и проф. Иванка Мавродиева

 

Older Posts »

Категории