Научна конференция под надслов „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ИСТОРИЯ, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ” ще се проведе в Шуменския университет „Константин Преславски“. 

Конференцията е юбилейна и е посветена на 40 години от създаването на Катедрата по български език.

Мястото е Шумен, Шуменският университет.

Датите са 27-29 септември 2018.

Повече информация може да видите на специално създадения сайт: 

http://kbe.shu.bg/

Advertisements

Мултидисциплинарната конференция „Вдъхновяваща наука и иновации“ се провежда на 3 май 2018 г. в „Capital Fort“, от 13 часа, в  зала „Ню Йорк Сити“.

Интересни моменти са:

• живата демо лаборатория „Практичното любопитство“ и
• изложбата „Вдъхновение и наука“.

Лектори са:

• проф. д-р Анна-Мария Борисова,
• акад. проф. д-р Иван Миланов;
• проф. д-р Арман Постаджиян;
• проф. д-р Асен Дудов;
• Елвин Гури;
• Явор Гочев.

Bulgaria ON AIR провежда поредната си успешна инициатива.
Това е конференцията „Образование и бизнес: Региони“.
Място на провеждането:
Хотел Маринела, зала София-1.
Дата:
10 май 2018 от 16:00 до 17:30ч.

Водещ на събитието е Мартина Ганчева – журналист в Bulgaria ON AIR.
Лектори са известни имена он академичните и бизнес среди, практици и експерти.

Както е записано в сайта, целите са:
„Да фокусира вниманието на институциите, общините и бизнеса върху превръщане на образованието в акселератор за икономически растеж на страната и най-вече регионите;

– Да привлече вниманието на бизнеса, научните и образователните институции върху високата добавена стойност от сътрудничеството и инвестициите в регионите за създаване на по-добър бизнес климат;

– Да дискутира влиянието на дигиталните и иновативни технологии върху управлението и развитието на знанието в регионите в посока по-добър живот.“

Участниците търсят отговори на следните въпроси:
„Как да развием предприемачеството сред младежите и студентите в регионите?
Образование и дигитални умения в регионите.
Как се изграждат и развиват таланти. Как се привличат и задържат на талантите в региона?
Как се насърчават ученици от горния курс и студенти за развитие на бизнес в регионална среда – менторство, осигуряване на финансова подкрепа, образователни и нетуъркинг практики. Нагласи към предприемачеството.“

За повече информация вижте на сайта <a href=“www.edu-business.info“ title=„Образование и бизнес. Региони. БГЕр“>www.edu-business.info</a>.

 

На 2 и 3 февруари 2018 г. в Националния дворец на децата в София се проведе международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Конференцията бе открита от Деница Сачева, заместник-министър на Министерството на образованието и науката (МОН); от Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) и от Татяна Досева, директор на Националния дворец на децата (НДД).

Организатори са Центърът за обучение и квалификация на педагогическите специалисти и Институтът по реторика и комуникации.

Участниците получиха при регистрацията сборник с доклади, издание на „Фабер“, Велико Търново.

Издаването на 40 доклада в сборник с обем 334 страници и предоставянето му по време на научното събитие е добра практика.

Така участниците имат възможност да прочетат текстовете веднага след приключване на международната научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

В раздел „Основни доклади“ са публикувани:

– докладът на проф. Юлияна Рот, ключов лектор, на тема „Интеркултурна педагогика: Размисли между теорията и реалностт.“;

– резюмета на доклада на д-р Фотини Еглезу, ключов лектор, „Rhetorical ‘paideia’ (‘παιδεία’) into modern educational settings: From theory to praxis … again” и на уъркшопа, воден от нея, „Rhetorical contests in pedagogical praxis“ и други.

 

Докладите са публикувани в обособени раздели:

– „Технологиите в педагогическата комуникация“;

– „Виртуална и визуална педагогическа комуникация“;

– „Педагогическа комуникация и социални мрежи“;

– „Интеркултурна комуникация в мултикултурна среда“;

– „Приобщаващото образование и педагогическата комуникация“;

– „Комуникацията в детските градини и началното образование“.

 

Иванка Мавродиева

На 2 и 3 февруари 2018 г. в Националния дворец на децата в София се проведе международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Конференцията бе открита от Деница Сачева, заместник-министър на Министерството на образованието и науката (МОН); от Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) и от Татяна Досева, директор на Националния дворец на децата (НДД).

Организатори са Центърът за обучение и квалификация на педагогическите специалисти и Институтът по реторика и комуникации.

Ключови лектори и доклади:

– проф. Юлияна Рот, преподавател в „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, Герма­ния –  „Интеркултурна педагогика: Размисли между теорията и реалността“

– д-р Фотини Еглезу от Гърция, преподавател в Университета в Пирея – „Rhetorical ‘paideia’ (‘παιδεία’) into modern educational settings: From theory to praxis … again“

– проф. д-р Ванче Бойков от Университета в Ниш, Сърбия – „Предпоставки за ефективна педагогическа комуникация“

– проф. Иванка Мавродиева, СУ „Св. Климент Охридски“, Институт по реторика и комуникации – Социални мрежи, образователен ПР и образователен мениджмънт“.

 

На 2 февруари 2018 г. проф. Д-р Юлиана Рот проведе уъркшоп на тема „Културни различия в мултикултурната класна стая“.

На 3 февруари 2018 г. д-р Фотини Еглезу проведе уъркшоп на тема „Rhetorical contests in pedagogical praxis“.

 

Докладите са обединени в следните секции:

• Технологиите в педагогическата комуникация
• Педагогическа комуникация и социални мрежи
• Виртуална и визуална педагогическа комуникация
• Интеркултурна комуникация в мултикултурна среда
• Приобщаващото образование и педагогическата комуникация
• Комуникацията в детските градини.

 

В докладите на 40 участника е обхваната проблематика от методи на преподаване, социални мрежи, фейсбук, виртуална класна стая, Едмодо, преподаване на реторика на английски език, както и предмети като история, руски език, английски език в езикови гимназии. Представени са добри практики по екология в детски градини, образователен мениджмънт и образователен ПР, перспективите пред педагогическата комуникация. Друга група доклади включва информация за интеркултурната комуникация, езикът на омразата. Интересни са и докладите, посветени на приобщаващото образование.

Участниците получиха при регистрацията сборник с доклади, издание на „Фабер“, Велико Търново, което е добра практика и така има възможност да се прочетат текстовете веднага след приключване на конференцията „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

 

Иванка Мавродиева

 

Една от най-коментираните, харесвани и разпространявани речи по време на церемонията при тържественото откриване на председателството на България на Европейския съюз, произнесена на 11 януари 2018 г. в Народния театър „Иван Вазов“, е на Доналд Туск.

Доналд Туск я произнесе в качеството си на председател на Европейския съвет.

Първото, което предизвика овациите на присъстващите, е че той я произнесе на български език.

Второто, което предизвика ръкоплясканията, е че Доналд Туск започна със стихотворение, с цитат от стихотворението „Отечество любезно“, написано от Иван Вазов.

Това не е проява на формална учтивост или дипломатичен тон, а уважение към културното, литературното наследство на България. Познаване на постиженията на страната ни и на нейната история.

Ефектно реторично начало.

Елегантно поднесени факти и сравнения.

Повторението и развиването на темата за „нови красоти“ е интересен реторичен похват на структурно равнище.

Аргументите за приноса на България в европейската история са почерпвани от достоверни източници.

Алегорията и препратките между филмовата продукция „Игра на тронове“ и пожеланието да няма злини, е интересен похват да се декларира позиция, да се направят прогнози, да се изкажат пожелания.

Бързото декодиране на информация и умелото преминаване от поезия към политика, създава впечатлението за полет на мисълта и витиеватост на словото.

Ще спомена петте реторични канона и етапи/стъпки при подготовката на една реч: търсене на материал и селектиране, структуриране и аргументиране, словесно украсяване, запомняне и произнасяне. Както стана ясно, той се е готвил старателно, научавал е по едно изречение на български език, репетирал е, с респект към събитието и позицията.

Тази реч на Доналд Туск допринася и за изграждане на неговия персонален имидж.

Тази реч на Доналд Туск показва какво е да съблюдаваш протокола и етикета, но и да си уникален.

Тази реч на Доналд Туск показва какво е солидарност, както е съпричастност, но и как да оставаш на дистанция съобразно поетата социална и отговорна роля.

Тази реч на Доналд Туск е произнесена с ораторско майсторство, тя е на високо равнище, неезиковите средства и дрес код – в синхрон, паузите – уместни.

 

Тъй като смятам, че има и друг етап, следкомуникативният, резултат от медиите, онлайн медиите, социални мрежи, тази реч е разпространена от много българи в техните профили. Тази реч на Доналд Туск е модел и образец на модерна, въздействаща, дипломатическа, тържествена, институционална реторика.

Дали ще остави следа в историята, трудно е да се каже.

Тази реч на Доналд Туск остави следа в сърцата на българите.

Доналд Туск вече е разпознаваем не само като председател на Европейския съвет, не само като премиер на Полша от 2007 до 2014 година.

След речта си на 11 януари 2018 година Доналд Туск е запомнен като оратор, задал модел на поведение, образец на баланс между информативност, тържественост, визионерство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A2%D1%83%D1%81%D0%BA

Ето и официалните отразявания.

http://www.consilium.europa.eu/bg/european-council/president/

https://www.bnt.bg/bg/a/rechta-na-donald-tusk-pri-otkrivaneto-na-blgarskoto-evropredsedatelstvo

https://www.tvevropa.com/2018/01/donald-tusk-s-rech-na-balgarski-ezik-pri-otkrivaneto-na-evropredsedatelstvoto/

https://www.bgonair.bg/bulgaria/2018-01-11/tusk-s-rech-na-balgarski-nikoy-ne-vi-e-dal-nishto-darom

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/donald-tusk-recitira-otechestvo-liubezno-na-bylgarski-ezik-video-2071981

 

ПП

Имах удоволствието да участвам в предаването „Нощен хоризонт“ по БНР на 12 януари 2018 г. с водещ Мая Данчева, където заедно с чл. кор. проф. д.и.н. Васил Николов, заместник-председател на Българската академия на науките, коментирахме събитието.

Иванка Мавродиева, професор, д.ф.н.

 

 

 

На 11 януари 2018 година на тържествена церемония в Народния театър „Иван Вазов“ стана откриването на председателството на България на Европейския съюз за следващите 6 месеца.

Церемония без излишна патетика, без сухотата на церемониала, без дълги и помпозни слова.

Министър Лиляна Павлова откри тържественото с кратко слово, като домакин. Премиерът Бойко Борисов закри, говорейки в своя стил, цветно и образно, без преминаване тънката граница на церемонията и протокола, стремейки се да спазва основните параметри.

Председателят на Народното събрание направи опит да произнесе подготвения текст, но рутината все още не е постигната изцяло.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, постави фокуса върху ролята му в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, за ролята на страната ни на регионално равнище, за геополитиката и икономиката, използва лек хумор, но оставайки на равнището на статуквото.

Доналд Туск, председател на Европейския съвет, показа какво е класа, въздействащо ораторството, етикет, протокол и какво е да си визионер.

Антонио Таяни, председател на Европейския парламент,  припомни за срещите си със студенти от Софийския университет и постави акценти върху отговорностите на ЕС да работни места на младите и образованите.

На 11 януари 2018 г. по време на протестите гражданската реторика, тази на българите, които искат и участват активно в живота на страната ни и искат да има прозрачност, да има тяхно ефективно участие в процесите, също звучеше.

Гражданите ще използват председателството да представят свои идеи, да се легитимират като субекти и активни актьори на политическата сцена.

Имаше и неглижиране на техните действие в оценката на действащи политици и министри.

Широко и пъстро ветрило на прояви на реториката: президентска, министерска, парламентарна, институционална, гражданска. Така започна европредседателстовото на България, с говорене по важни за обществото теми.

Чу се фразата „България води Европа“.

Многократно се произнесе девиза „Съединението прави силата“.

Чуха се пожелания за стабилност, благоденствие и сигурност.

Тържествената реторика не остана в сянката на политическата, а се получи симбиоза между тях.

 

ПП

Имах удоволствието да участвам в предаването „Нощен хоризонт“ по БНР на 12 януари 2018 г. с водещ Мая Данчева, където заедно с чл. кор. проф. д.и.н. Васил Николов, заместник-председател на Българската академия на науките, коментирахме събитието.

Иванка Мавродиева, професор, д.ф.н.

 

70g-IIstI-Коnferentsia-programa-final (1)
На 5 декември 2017 г. от 9.30 ч. в Големия салон на БАН (ул. „15 ноември” № 1) ще се проведе научна конференция „Историческата наука пред съвременните предизвикателства” в Големия салон на БАН.
Ще бъде открита документална изложба „70 години живяна история” във фоайето на БАН.

На 14 октомври 2017 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, във Философския факултет, се проведе научна дискусия на тема: „Аргументацията – традиции и перспективи“ (Истина и неистина в политическата и правната аргументация).

Организаторите на събитието са проф. дфн Мариета Георгиева Ботева, професор по реторика и връзки с обществеността; доц. Иво Ангелов Дочков – преподавател по антична и средновековна философия.

Участниците в кръглата маса са:

1. Светлана Петрова – учителка по история и философия в гр. Елена.
2. Миглена Дамянова-Радойска – учител по философия, докторант по философия на правото.
3. Елка Иванова – учител по философия и история във Велико Търново – Спортно училище.
4. Ваня Рашкова – учител по философските дисциплини в училище „Асен Златаров“ – В. Търново, докторант по философия на правото.
5. Иван Цанев – докторант по философия на правото.
6. Генко Генков – лекар-психиатър, богослов, магистър по философия
7. Александър Узунов – докторант към катедра „Политология“.
8. Бояна Стоянова – магистър по Политология. Дипломация и национална сигурност.
9. Мариета Григорова – студентка по Философия, II-ри курс.
10. Габриела Георгиева, Боряна Рачева, Александра Стойчева и Димитър Ганчев – студенти в I-ви курс по специалност Философия – редовно обучение.

Изводи и обобщения, около които участниците в дискусията се обединиха:

1. Нравственост, етика и красота в речта, разбирана като надеждност, порядък, въздържаност, нравствен дълг – това са идейните основи на реториката във всички векове.
2. Живеем в епоха, в която има основания да се говори за ренесанс на реториката. Възражда се античният идеал: добрият оратор е добър гражданин, добрият гражданин е добър оратор. Смелостта да имаш лична позиция, която отстояваш при определени обстоятелства, понякога струва кариерата или живота на човека – Демостен, Цицерон.
3. Добрият политически, съдебен, академически и всеки друг оратор представя коректна аргументация, насочена към истината и целесъобразността в полза на хората. Коректната аргументация представлява доказване на истини, формиране на убеждения, без лъжливи тълкувания.
4. В книгата „Полето на аргументацията“ (1970 г.) Х. Перелман посочва перспективата към по-голяма обвързаност на политическата аргументация със съдебната. Политиците-юристи по-често включват правни основания в речите си. Коректната аргументация в политическите дискурси се основава на истинни тези и аргументи, подкрепени със закони и норми от правото. Аргументацията се превръща във философски и морален метод в доказването и убеждаването.

Правната логика включва изучаването на неформалните аргументационни схеми, присъщи на правния текст. В правните разсъждения аргументите от политическо естество се използват, когато се оценяват последствия и се оправдава дадена интерпретация на закона. Пример за това представляват съдебно-политическите речи на Цицерон срещу Катилина.

5. Личността реализира своя имидж посредством аргументация, насочена към другите участници в дискурса. Реторическите средства за изграждане на публичен имидж са вербални и невербални.
6. Поетите се раждат – ораторите се създават (Цицерон). Необходима е специализирана подготовка при формиране на умения да се аргументира в монолог и диалог.

 

Подготвили доц. Иво Дочков и проф. Иванка Мавродиева

 

 

 

През първите 6 месеца от работата по проекта, участниците реализираха успешно следните дейности:

По Работен пакет 2 от докторантите и младите учени са направени обзори и анализи на теоретична литература, като съобразно областта, в която правят изследвания (европеистика, комуникации, реторика и други), те анотираха и представиха обобщени резултати въз основа на проучване на студии, статии, монографии, като са обхванати и доклади от национални и международни проекти и др.

Участниците в изследователския екип по проекта във връзка с Работен пакет 2  направиха и анализ на нормативни документи и теоретична литература по проблема. Те достигнаха до резултатите след анализ на корпус от закони и правилници, сайта на Софийския университет, сайта на Философския факултет и дейността на различни факултети от Софийския университет. Така бе направен възможно по-цялостен преглед и обзор и се установиха предимствата на работата с млади учени в посока институционализация на научното израстване на докторанти и млади учени. Членовете на екипа по проекта достигнаха до синтезиране на изводи за състоянието на проблема според нормативната уредба, като отчетоха важността тя да се актуализира така че, във връзка с научното израстване на докторантите и младите учени да се предоставят повече възможности да се обучават при използване на методи и методики за изследвания, да работят в международни изследвания и конференции, да поучават методическа помощ на равнище катедра, факултет, университет.

 

Освен това, в рамките на Работен пакет 2, беше направен анализ на нормативната уредба, касаеща докторантското обучение, на европейско ниво. Основният извод, който можем да направим от него, е, че вследствие на все по-засиленото сътрудничество между държавите членки и академична мобилност се наблюдава постепенна хармонизация в практиките и качеството на докторанското обучение .

 

Във връзка с Работен пакет 3 бяха организирани фокус групи с докторанти, за да бъдат установени техните нагласи спрямо докторантското обучение. Участниците във фокус групите са от от Философския факултет, ФЖМК, ГГФ, Исторически факултет и ФКНФ, обхванати са 50 докторанта, като повечето са от ФФ – 35, 12 от ФКНФ, 2 – ГГФ.

 

Като резултат бяха направени редица изводи. Един от тях е, че докторантите имат яснота относно организационните елементи по време на докторантурата и завяват, че е необходима „компетентност по отношение на научната област и административния процес на преминаване през докторантурата.“, като констатират дефицити в това отношение от досегашен опит. Също така, има идентифицирана потребност не само от лекции, но и от workshop и семинари и от засилване и на практическите елементи в обучението в ОНС „доктор”. Докторантите са наясно относно процеса на обучение и неговата специфика и те заявяват, че трябва да има фокус върху определено изследване. Те отчитат, че е от съществена важност да развият умения да бъдат изследователи, но открояват и това да има самоизява.

 

 

Гл. ас. д-р Пенка Христова – Ръководител на проекта